Рангел и любовта - Рачо намери я!

Рачо намери я!

Рачо намери я

            Рачо беше хубаво момче със симпатични мустачки и брадичка. Беше вече си намерил хубава работа като общински съветник и съвсем скоро щеше да смени старата жигулина с баварска лимузина. Но едно нещо много го тормозеше. Той още си нямаше приятелка.

            Въпреки усилията на неговите родители, Рачо така и не си хареса никоя-та те искаха да се сгоди за някакви си сухи кифлички. А той не обичаше кифли без пълнеж.  Но тъкмо когато започваше да се отчайва, съдбата реши да му помогне. Та вървеше си Рангелчо с куфарче в ръка и изведнъж приятна миризма с неговите сетива се заигра. И последва я той веднага, зави зад ъгъла и изненада, пред него в пълния и блясък се появи лъскава сграда, носеща името ”Сладката Марийка”.  Именно от нея се носеше приятният аромат на току що изпечени сладки, кифлички и всякакви други блажени изкушения за земния човек. Но най-голямото изкушение беше самата Марийка.

            Рачо, без изобщо да го мисли, се запъти натам. Прозорчето се отвори и едно добронамерено гласче попита:                                                                                                                                                                   

- Здравейте, да хапнете ли сте дошли?                                                                                                              

- Ами да аз, какво друго да правя тук?                                                                                                                   

- Не знам! - добави госпожицата и му смигна. - Какво ще желаете?                                                                          

- Още не знам. - отвърна той.  – Какво ще ми препоръчате?                                                                        

- Всичко при нас е хубаво! Мама и баба са ги месили и правили.                                                              

  Видимо беше, че Рангел печелеше време с нея, но накрая все пак гладът си каза думата:                           

- Добре, ще си взема една кифличка. Нали са с пълнеж? - попита той.                                                         

- Разбира се, че са с пълнеж - отговори му тя. - За нас е важно съдържанието.                                              

   Този отговор му допадна. А щом отхапа от кифличката, озовавам се на друга планета.                     

Сладкото е домашно. - обади се отново нежният глас на госпожица Марийка.                                     

- Наистина чудесно! - възторжено каза той. - По-вкусна закуска не съм ял.                                                      

    - Ха -ха, след малко ще трябва и да обядвате. - закачи го тя.                                                                                

   -Да обядвам ли? - изведнъж се сепна той, погледна часовника си и проплака.

-Мале,ми то минава десет ,аз закъснях. - извика той, грабна куфарчето си и отпраши.                                                                                  

-Утре елате пак! - подвикна му Марийка и му махна с ръка.