10.07.2017 г., 0:40 ч.

Рангел и любовта - Рачо намери я! 

  Проза » Разкази
886 0 2
1 мин за четене

Рачо намери я!

   

Рачо намери я

            Рачо беше хубаво момче със симпатични мустачки и брадичка. Беше вече си намерил хубава работа като общински съветник и съвсем скоро щеше да смени старата жигулина с баварска лимузина. Но едно нещо много го тормозеше. Той още си нямаше приятелка.

            Въпреки усилията на неговите родители, Рачо така и не си хареса никоя-та те искаха да се сгоди за някакви си сухи кифлички. А той не обичаше кифли без пълнеж.  Но тъкмо когато започваше да се отчайва, съдбата реши да му помогне. Та вървеше си Рангелчо с куфарче в ръка и изведнъж приятна миризма с неговите сетива се заигра. И последва я той веднага, зави зад ъгъла и изненада, пред него в пълния и блясък се появи лъскава сграда, носеща името ”Сладката Марийка”.  Именно от нея се носеше приятният аромат на току що изпечени сладки, кифлички и всякакви други блажени изкушения за земния човек. Но най-голямото изкушение беше самата Марийка.

            Рачо, без изобщо да го мисли, се запъти натам. Прозорчето се отвори и едно добронамерено гласче попита:                                                                                                                                                                   

- Здравейте, да хапнете ли сте дошли?                                                                                                              

- Ами да аз, какво друго да правя тук?                                                                                                                   

- Не знам! - добави госпожицата и му смигна. - Какво ще желаете?                                                                          

- Още не знам. - отвърна той.  – Какво ще ми препоръчате?                                                                        

- Всичко при нас е хубаво! Мама и баба са ги месили и правили.                                                              

  Видимо беше, че Рангел печелеше време с нея, но накрая все пак гладът си каза думата:                           

- Добре, ще си взема една кифличка. Нали са с пълнеж? - попита той.                                                         

- Разбира се, че са с пълнеж - отговори му тя. - За нас е важно съдържанието.                                              

   Този отговор му допадна. А щом отхапа от кифличката, озовавам се на друга планета.                     

Сладкото е домашно. - обади се отново нежният глас на госпожица Марийка.                                     

- Наистина чудесно! - възторжено каза той. - По-вкусна закуска не съм ял.                                                      

    - Ха -ха, след малко ще трябва и да обядвате. - закачи го тя.                                                                                

   -Да обядвам ли? - изведнъж се сепна той, погледна часовника си и проплака.

-Мале,ми то минава десет ,аз закъснях. - извика той, грабна куфарчето си и отпраши.                                                                                  

-Утре елате пак! - подвикна му Марийка и му махна с ръка.

       

© Божидар Манджуков Всички права запазени

Тази творба посвещавам на моя приятел Рангел, който момичетата отрязват постоянно. Надявам се, че когато дойде време да намери истинската си любов, съдбата ще му помогне. Творбата е на няколко части, които са напълно измислени, но се надявам да са забавни.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кратко, но дълбокомислено. Може да се преправи и на стихотворение. Кифлите с пълнеж са рядкост!
  • на това разказче му трябва обяд- продължение
Предложения
: ??:??