РАЯ
“... Преди 13 века аз стъпих на свята земя. Нозете ми пареха от кръвта, пролята за този къс от Рая. Още помня мириса на кръвта, носещ се по целият дунавски бряг. Дунава бели - за тебе бях слушал толкоз от тетка, за теб ли, или за друг не толкова кървав Дунав съм бленувал. Първата крачка на Родна земя, родна за онези, които ще се родят тук, родна за онези, които умряха тук, родна за всички нас - теб Родино,
теб, БЪЛГАРИЯ...”
Тежка длан, опряна на един стълб, описа къде е пътя за върха. Погледът ми попи всяко движение. Първата крачка бе направена в страх, в страх от незнайното. Гори и скали, зов на някоя птица или вечерен пазач на планината, много гарги, черни като небето. Потеглих напред към върха... Тясната пътека явно водеше към върха, множеството камъни, оголени корени на дървета, кални локви и съчки пречеха, сякаш бяха нарочно сложени препятствия за пречка или за... помощ. Лутането по пътя беше мъчително и продължително. Опрян на едно дърво се загледах в небитието... долу нейде ...