Раздяла, облечена в бяло
1 мин за четене
Раздяла, облечена в бяло
Serene... like a frozen stream
The flowing beauty in thy tears
(Tristania)
Сняг се сипе над града вече ден или може би два. Монотонно, бавно падат белите кристали на земята. Погребват всичко под своя леден покров. И Земята, покрита със сянката на снега, агонизира едва чуто през напрегнатия, чуплив въздух. Слънцето е избягало от заслепяващата гледка.
В това безвремие съзирам две сенки под прозореца. Почти неподвижни сред всеобщата застинала картина. Мигновено ги разпознах. И друг път съм ги виждал - блажени, влюбени... Но този път е различно. Тя е подпряла чело на гърдите му. Раменете и едва пулсират в тих, сподавен плач. Внезапно тя повдига глава. По красивите и страни се стичат две малки поточета от премръзнали сълзи. Сега той я притиска към себе си, сякаш да заглуши напиращия плач. Но без полза. Сетне той я целува по челото и се отдалечава бавно, изгубва се от взора ми. Но тя стои под прозореца, все така застинала, безнадеждна...
Внезапно, с поредния повей на зимния вятър, и тя изчезва. Виелицата довя дълбока въздишка до моя прозорец. Аз видях злокобен знак върху смразеното стъкло. И вече знам. Те няма да се видят отново.
Serene... like a frozen stream
The flowing beauty in thy tears
(Tristania)
Сняг се сипе над града вече ден или може би два. Монотонно, бавно падат белите кристали на земята. Погребват всичко под своя леден покров. И Земята, покрита със сянката на снега, агонизира едва чуто през напрегнатия, чуплив въздух. Слънцето е избягало от заслепяващата гледка.
В това безвремие съзирам две сенки под прозореца. Почти неподвижни сред всеобщата застинала картина. Мигновено ги разпознах. И друг път съм ги виждал - блажени, влюбени... Но този път е различно. Тя е подпряла чело на гърдите му. Раменете и едва пулсират в тих, сподавен плач. Внезапно тя повдига глава. По красивите и страни се стичат две малки поточета от премръзнали сълзи. Сега той я притиска към себе си, сякаш да заглуши напиращия плач. Но без полза. Сетне той я целува по челото и се отдалечава бавно, изгубва се от взора ми. Но тя стои под прозореца, все така застинала, безнадеждна...
Внезапно, с поредния повей на зимния вятър, и тя изчезва. Виелицата довя дълбока въздишка до моя прозорец. Аз видях злокобен знак върху смразеното стъкло. И вече знам. Те няма да се видят отново.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бодуен Все права защищены
