Разговор с Господ

Така е Господи, така е. Веднъж успях да се измъкна от дълбоката бездна, наречена любов. Е... поохлузен бях, натъртен. Малко кървене и много време... мина ми. Ала втори път паднах  в тази магия и  отърване няма. Казвам ти, нищо не може да ме спре. Чувствам  копнежа ми по нея като един голям парен чук толкова силен, не... не чук- куршум, даже ураганен вятър, какво ти... същински ураган - лавина неспирна... ахх... НЕ, няма земна сила на света която би описала най-точно  колко е силен копнежа ми по нея.
Странно е Господи странно е. Аз съм непокорим, твърд, решителен с непристъпни принципи като истински скорпион - но когато мисля за нея, когато си се представя до нея се чувствам малак,безсилен без дъх... Толкова е красива, че слънцето като залезе зад хълма се надига, за да могат неговите лъчи още малко да я погледат, да я докоснат. Толкова е красива, че луната всяка вечер с усмивка изгрява, знам, казвам ти виждал съм я как се усмихва и ми  шепти... "Здравей, аз отново съм горе и отново ще гледам моето слънце  как спи."  Толкова е красива, че звездите  се опитват да светят по силно надпреварвайки се една друга за нейното внимание, макар и за малко... но да спечелят погледа И.
Красива е,да. Вятъра все у нея ходи, хубаво му било да се докосне до кожата и,  да влезе в разрошените и коси. А аз приятелю се опитвам да открия нещо грозно у нея. Нещо което би ме спасило, защото нейната красота ме убива. Толкова бавно и сладко, така неусетно... и Господи помни. Изгубиш ли си ума,  свършен си. Аз съм вече заминал... Какво по хубаво от това да отидеш на небето. Да правиш компания на слънцето, луната... звездите- въздуха : ]. Аз сега съм тук с теб и  умирам бавно. Любовта ме убива. Не... Моята любов  по нея ме убива. Тя ме има за никой всъщност. Добре де излъгах, не ми се карай, по лошо е даже... мрази ме, неприятен,досаден, противен,непривлекателен, безинтересен,скучен. И какво ми остава мене друго,  да помечтая, да завиждам, да ревнувам, да боледувам. Лошо се подредих така господи. Да да знам, виждам и аз, че има много момичета, красиви и интелигентни... ама кажи сега,  какво би правило дървото, ако му вземеш слънчевите лъчи? То би ли продължило да расте, ако само чрез огъня  му даваш светлина ? Би започнало да капе ден за ден, ако ме питаш. Ами, ако спреш  дъжда какво ще стане с красивите поляни? Тревичката би ли успяла да расте и хубавее без водата си? Ами животинките, ако не ядат, ще  са ли така сладки красиви и игриви живеейки само от слънчевата светлина и водата? Не. Всяко едно нещо  си има нужда от нещо специално  което го поддържа живо-щастливо... И познай, специалното нещо за мен е Тя. Е Аз си имам нейна снимка, фантазии.. няма да съм мъртъв, ще съм жив но не и щастлив, а какъв е един човек, ако не е щастлив? Престава да бъде човек...Така ми е необходима, както слънцето-водата-храната. Моля ти се  често, да ме отървеш от мъките, но знам, че дори и ти си безсилен, не мож изпрати друга която да ме цапардоса по кратуната и да ме отведе в нейния свят, да покори сърцето ми ума ми. Знам, аз знам... това е то края. Сетне няма момиче което да влезе в моето прашно сърце. Никой не го гали, никой не го милва и обича, прашно е и бавно тупти... Чувствам се романтик, гений, творец, мечтател, писател и луд. Знаеш ли, тези хора  как са свършвали ? С куршум в главата, това е то съдбата. Тя дава на някои много, защото взима много... другаде. Защо е така, може би само ти знаеш. Не, не ми казвай... знам, че ме слушаш само по задължение. Аз съм добро момче, възпитан и тих съм. Любезен - честен пък и нали съм скорпион. Ще издържа някак си, до кога обаче не знам. Харесва ми да си говоря с луната за нея. Тя ми разказва колко е красива, как хубаво спи, как лежи сгушена в своята завивка, понякога се усмихва..  фантазирам си на глас, че ме сънува, но  луната ми се присмива само. Взе ми ума това момиче, без да ме пита, без и да знае... Аххх стига си ми говорим за това време, да времето лекува... но когато има край.. раздяла, нещо е свършило... а при мен не е така. няма начало, няма обич и чувства от другата страна... няма как да има край- следователно времето няма да лекува а... обратното. Това е то съдбата...