Така е Господи, така е. Веднъж успях да се измъкна от дълбоката бездна, наречена любов. Е... поохлузен бях, натъртен. Малко кървене и много време... мина ми. Ала втори път паднах в тази магия и отърване няма. Казвам ти, нищо не може да ме спре. Чувствам копнежа ми по нея като един голям парен чук толкова силен, не... не чук- куршум, даже ураганен вятър, какво ти... същински ураган - лавина неспирна... ахх... НЕ, няма земна сила на света която би описала най-точно колко е силен копнежа ми по нея.
Странно е Господи странно е. Аз съм непокорим, твърд, решителен с непристъпни принципи като истински скорпион - но когато мисля за нея, когато си се представя до нея се чувствам малак,безсилен без дъх... Толкова е красива, че слънцето като залезе зад хълма се надига, за да могат неговите лъчи още малко да я погледат, да я докоснат. Толкова е красива, че луната всяка вечер с усмивка изгрява, знам, казвам ти виждал съм я как се усмихва и ми шепти... "Здравей, аз отново съм горе и отново ще гледам ...