Размисли в неделя
Седи Мичо на пейката пред училището. Дошъл е да гласува.
Евентуално…
Само дето нещо го възпира. „Остатъчен морал“ – определи миналата седмица диагнозата приятелят му Доктора.
„Вредно мислене“ – отсече Киро и сипа още едно на Мичо. За освестяване.
Ама от какво да се освестява, когато и нему е ясно – в Ада е късно да правиш равносметка на живота си. Особено, когато този Ад е тук, наоколо ти…
„Бе, не му мисли много…“ – съветва го Отчето. „На тая ли Земя си роден – пътят ти е очертан… Можеш само да се разкайваш…“
Мичо не знае за какво трябва да се разкайва, ама е сигурен – все за нещо ще е. Като почне от раждането – та до сега…
И ето – вместо тихо и кротко, послушно и плахо да склони глава над машината за гласуване, да го отчетат в списъка, да влезе и той в колоната, в която крачка настрани се счита за бягство… Седи пред училището и мисли…
Бе, каква ти е ползата от мисленето, а, човеко? Каква? Докторът му препоръча: „Мисли само като легнеш. Ама уморен да си. Та да затвориш очи и да отхъркаш… Другото мислене е вредно…“
Вредно е, вярно…
Но пусти мисли – пърхат нейде и току шибнат Мичо по акъла…
Защо Гошо Лакомото управлява кооперацията? Вярно, председател е синът му, ама старецът командва. Идат от града някакви наследници, гласуват за синчето, а после бащата като частен арендатор поема нивята и дава рента… Ако е на кеф…
Защо Тинчо Тъпото държи кръчмата, барабар с магазина? Вече не е партиен секретар – я, що години… Ама е на власт. С парата…
Защо докараха в селото някакво градско момче и го сложиха за депутат, та сега ще му гласуват? Вярно, има и други кандидати… Уж! Ама всички знаят: зад когото са Гошо Лакомото и Тинчо Тъпото – за него трябва да се дава глас…
Мичо се чуди – ама нали гласът е негов? И е тайно пуснат…
Да, бе – тайно… Десет души комисия, от тях осем са хора на Лакомото. И двама на Тъпото. Зад каква завеса ще се скриеш? Тя по-прозрачна от сутиена на Пепито, кога си дойде от града и демонстрира напредничаво мислене чрез събличане…
Да можеше, самоубийствено си вика Мичо – ама не на ум, а даже под ума – да можеше всеки да носи отговорност за избора си…
Пуснал си глас за тоя, ама той провалил всичко… Хайде, гласувалите – най-малкото да платят загубите. А хората от партията на пропадналия – в затвора…
Че тогава държавата ще остане без свободно място в затвора… Даже надзирателите ще са си там…
А хората минават и само го поглеждат. Свикнали са – на всички избори Мичо така седи, а после гласувалите са 100% за „нашите“…
И Мичо поглежда прозяващото се слънце, пък става и тръгва.
Да не е метилява овца, та да се цепи от стадото…
Ще гласува – е горда, здрава и нормална овца…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
