Имаше един стар лаф за каръка и Разпети Петък, дето все на такъв ден му се пада...

Та на същия ден звъни на пожар забравеният телефон на Благоверната. Поглеждам дисплея - Priqtel ви търси! И наивно си мисля, че може и да е пък и мой приятел, дето е записан тъй... Да, ама не! Нали така се казваше? Отсреща затвориха набърже и моето почти басово „Ало“ увисна като... Абе направо като скъсана найлонка на клон!

Будала съм си и туй-то! Толкова ли не можах малко да поповдигна тембъра, та даже и да изфалцирам малко? Почесвам се на едни места по главата и си мисля дали да я подкарам по стар нашенски обичай... Или пък?

Решавам, че съм гражданин на цивилизована Европа. Последно и окончателно!

- Миличка - казвам, доколкото мога кротко - търси те преди малко един приятел! Не разбрах кой е, защото ми затвори. Нещо не ме хареса ли... Не знам!

Виждам, че тя леко се изчервява, но... с усмивка! Или пък с насмешка... С тия жени човек никога не може да е сигурен!

И заради Решението си твърдо налагам вето на всички въпроси по случая. Вето, вето, ама доколко да е вето? До тази сутрин, както и си мислех...

Благоверната не отиде рано на работа и докато е още в банята,

изписука SMS-но телефончето! Сега вече ритнах европейското

възпитание накъмто майната му, а като видях латинските букви, ми се дощя да ритна още нещо...

Не ритнах!

Просто взех моя телефон и изпратих отговор на български език:

„ Милата ти е добре! А слуховете за моята смърт са силно преувеличени!“

И се подписах, като цивилизован европеец.

Б.Калинов.06.04.2010г.

Пловдив.