или истинска история за най-модерната игра
Простреляха ми колата. Тъкмо се прибирах към офиса и се радвах, че този безкраен ден свършва, чух пукот. Като на стрелбище. Пукна и дясното ми огледало падна. Помислих, че съм закачила друга кола - в тясната уличка с паркирани и от двете страни автомобили не беше невъзможно. Но не, имаше достатъчно място за мен. Трябваше съвсем да съм изтрещяла, че да връхлетя друга кола. Веднага спрях и, без да гася мотора, слязох да видя какво съм направила. Огледах внимателно колите, покрай които бях минала - нищо. Спомних си, че наистина се разминах на достатъчна дистанция с тях. Пък и отдавна мина времето, когато всички, в това число и аз, се забавлявахме за сметка на моите шофьорски умения. Наведох се и взех падналото огледало.
И тогава се вцепених! Огледалната повърхност не беше разпиляна - стоеше си на подложката и приличаше на паяжина. В центъра ù се мъдреше сплескана сачма. Сачма от въздушна пушка. Огледах се наоколо - можеше да са стреляли по мен от ...