Редове с безсмислици

Лист хартия, а на него тесни и широки редове. Химикалка, молив и перо. Малки и големи букви, блъскащи се в погрешно написани думи. Запетаи, точки, удивителни и много въпросителни. Разхвърляни и безсмислени изречения. Опит за начало на книга, а всъщност грешен пролог. Съдържание никакво, камо ли опит за епилог. Автор, зареян в мисли хвърчащи, дали за любов, дали за живота суров или за неуспешния  пролог. Разходка сред стари чернови, изпълнени с надраскани страници. Стара книга, скъсана на две. Твърди корици, напомнящи стар, затворен прозорец и авторът, търсещ светлината на своята муза, явно скрита зад тях.