Реформация

Истински смелият човек (реформатор) е този, който в името на истината е готов да се раздели с грешните си разбирания и богословие, независимо че те могат да са били част от неговите разбирания в продължение на много дълъг период от време. Истинският реформатор има доблестта да се спре от неправилните си вярвания и практики, за да тръгна в правилната посока, защото за него истината е по-важна от всичко останало.

Историята на Мартин Лутер е пример за реформаторски подход към учението на Господа – след като му се отварят очите за спасението чрез вяра, той с чистосърдечно желание ревизира несъобразените с Евангелието свои убеждения. И промяната се случва, макар и тя да не изглежда по начина, по който Божият служител си е представял. Важна обаче е първата крачка – крачка, която е резултат от непримиримостта към неправдата.

На 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер, свещеник августинец, магистрат по свещено богословие, „от любов и загриженост към истината и с цел нейното пълно разбиране“ – както сам разкрива мотивите си бъдещият реформатор – поставя 95 тезиси на входната врата на витенбергската катедрала „Вси светии“. Лутер цели с популяризирането на тезисите да предизвика дебат по въпроса с папските индулгенции; но това, което постига с действието си, надминава и най-смелите очаквания на свещеника. Той не само разтърсва църквата из основи, но и последвалото движение се превръща в един от крайъгълните камъни в историческото, религиозно и културно развитие на Европа и света.

Честит ден на Реформацията.