Шумът внезапно стихна. Рейвън обиколи с очи стаята изумен. Веселата гълчава на пъстрата тълпа, която се беше пренесла от площада към катедралата угасна сякаш по команда. Погледите на всички се бяха вперили в малкия пиедестал, разположен в средата на залата. Разнесе се кратък приглушен стон. Сякаш от нищото се появи нисък крехък човек облечен в странна, зелена, кожена роба и бавно се покачи на пиедестала. Лицето му беше скрито от гротескна маска с издължен нос. Гласът му, изненадващо силен и ритмичен се разнесе над тягостната тишина.
- Аз, Изая, който за първи път видях слънцето много години след като бях заченат в утробата на самата Тера, водейки се само от нейния сладък глас, който не може да бъде чут от простосмъртните, бях изпратен да разкажа нейната история...
Из тълпата се разнесоха одобрителни възклицания. Дъхът на Рейвън секна. Сладостни тръпки побиха тялото му. Не искаше да си спомня дори всички премеждия, които трябваше да преживее докато най-накрая открие източника на тази нова ерес, беше изумително. Всеки човек, който някога беше чувал ученията на Изая упорито отказваше да говори за тях и само да им споменеше за темата, като безмозъчни зомбите те само повтаряха: " Чуй словото на Изая" и след това замлъкваха с блаженна усмивка.
- Знайте - продължи своята реч потайния пророк - единствената причина поради която ще споделя истината с вас е за да дам покой на вечно търсещата отговори ваша душа. За да разберете кои сте всъщност, откъде сте тръгнали и накъде сте се запътили.

***
  „Словото на Изая“
                     Самоунищожението е генетично заложено в човешката природа. Откакто съществуват хората единствено и само те са способни да се заличат като раса. Доказателство за това са всичките хора, които са умряли през хилядите войни, през които е минало човечеството. Доказателство е и това, което се случи с планетата майка - Земята, където в началото на 25 век, глупави спорове на още по-глупави хора почти погубиха човешката раса. Това били най-мрачните години в историята им. Политически сили жадни за власт се счепкали и така възникнала третата световна война. Използвани били оръжия, чиято сила не била напълно ясна на хората. Създавани били атомни бомби, с чията сила можел да бъде унищожен цял континент. Въздухът и водата били заразени с ужасяващи болести, способни да убият огромно количество хора за един, два дни и смъртта им бивала кошмарна. Резултатът от тази война бил че по-голямата част от сушата потънала в океаните, а това което останало била парче земя, представляващо огнена мъртва пустиня. Въздухът отравял дробовете, децата умирали в утробите на майките си, а продължението на живота била средно 30-тина години. От небето вместо дъжд валяла киселина. Ядрените остатъци предизвиквали мутации на хората. Те въздействали различно - едни се превръщали в странни създания с умопомрачителна сила, други живи се разлагали, а трети умирали изведнъж без да има някаква видима причина. По всичко изглеждало че е настъпил крохът на човешката раса. Докато не се случило чудото...
     В днешни дни името му се е превърнало в мит, някои дори го наричат свети Каил. Единственото нещо, което се знае за него че името му е Каил Паркър и че по необясним за черната епоха начин е построил космически кораб, който можел да използва хиперпространствените канали. Та този човек прекарал 10 години в търсене на чисти хора ( в смисъл без каквато и да е мутация). Когато запълнил максималния капацитет на кораба Каил се запътил към първото в историята на човечеството "космическо пътешествие". Въпреки че "Тера" ( така Паркър нарекъл кораба си в спомен на планетата майка) била наистина изумителна машина за времето си, тя имала един голям недостатък - пътуването през каналите било напълно хаотично, т.е. когато Каил тръгнал, не е знаел къде ще се озове. Петнадесет години Тера се лутала из галактиката без успех - планетите на които попадали били или мъртви или с абнормални климатични условия.
По време на това обезсърчаващо пътешествие, Паркър загинал от някаква болест, която бавно го убивала още от както тръгнал от земята. Говори се, че той умрял от мъка, защото мислел че е обрекъл хората, които е взел със себе си на сигурна смърт.
     Командването на кораба поел някакъв човек, чието име по неясни причини не останало в историята.
    Нещата въобще не изглеждали розови. Провизиите били към края си, а и самият кораб започнал да се саморазрушава. Към края, на кораба царяла абсолютна анархия и психоза. На преден план пак излезли най-ужасяващите черти на човешката раса. И така изглеждало че ако гладната смърт не избиела всички, то хората сами щели да се изтребят. Най-накрая обаче претенциозната лейди Съдба решила да се усмихне на физически и психически изтощените галактически пътешественици.
  При един от поредните хиперпространствени преходи Тера се натъкнала на една синьо-зелена планета.
   Когато акостирали на нея, оцелелите разбрали че са открили рая. Въздухът бил чист и  годен за дишане. Цялата суша била покрита с наистина зашеметяваща зеленина. Водата, имала кристална чистота. Тя била обогатена с вещества, непознати дотогава на човечеството и имала лечебен ефект. Освен всичко останало, планетата, която по-късно била кръстена на спасителя на човечеството Каил, била и ужасно богата на ресурси.Тази планета,вие и аз днес наричаме наш дом.
  И така човечеството с бавни крачки започнало да се лекува от кошмара, който преживяло. Истина е, че човека въпреки че е способен да унищожи себе си и всичко живо около него, той също така е способен да преживее всякакви трудности. Най-важна е надеждата.