Шумът внезапно стихна. Рейвън обиколи с очи стаята изумен. Веселата гълчава на пъстрата тълпа, която се беше пренесла от площада към катедралата угасна сякаш по команда. Погледите на всички се бяха вперили в малкия пиедестал, разположен в средата на залата. Разнесе се кратък приглушен стон. Сякаш от нищото се появи нисък крехък човек облечен в странна, зелена, кожена роба и бавно се покачи на пиедестала. Лицето му беше скрито от гротескна маска с издължен нос. Гласът му, изненадващо силен и ритмичен се разнесе над тягостната тишина.
- Аз, Изая, който за първи път видях слънцето много години след като бях заченат в утробата на самата Тера, водейки се само от нейния сладък глас, който не може да бъде чут от простосмъртните, бях изпратен да разкажа нейната история...
Из тълпата се разнесоха одобрителни възклицания. Дъхът на Рейвън секна. Сладостни тръпки побиха тялото му. Не искаше да си спомня дори всички премеждия, които трябваше да преживее докато най-накрая открие източника на тази но ...