Реквием за една греховна любов
Глава трета
Пролетта наближаваше с всеки изминал ден. Температурите се покачиха и във въздуха се носеше ароматът на първите пролетни цветя. От няколко дни, всяка сутрин, Професорът се разхождаше из градината на къщата си и оглеждаше поникналите растения. Мисълта му беше заета с Емилия. Беше я поставил в крайно трудно положение. Упрекваше се, търсеше най-доброто за нея решение и засега не го намираше. И в най-трудните ситуации беше намирал най-правилното решение, но не и този път. Не мислеше за себе си, а за съдбата на две невинни същества, които зависеха от това решение. Професорът беше отговорна личност и егоист в рамките на природните дадености. Не беше герой от телевизионен сериал, а жив човек с много качества и със своите слабости. Беше земен и съзнаваше голямата отговорност за решението, което щеше да вземе. Знаеше, че Емилия ще приеме без коментари неговото решение и това правеше задачата още по-трудна. Вървеше по пътеката между напъпилите плодни дъ ...