Замисляли ли сте се докъде се простира необяснимото, има ли граници, разпознаваме ли го, изненадва ли ни, плаши ли ни, как реагираме, когато почука неканено на вратата на нашия ден? Това са все въпроси, на които ще намерите трудно отговори, но може би моята история ще ви помогне да стигнете по-лесно до някой от тях.
* * *
Винаги, дори още в детството си, съм търсила контакт с хората, някаква показна изява, с която мога да застана в центъра на вниманието им. На три годинки съм проявила първото си безстрашие с откриването на градското тържество за деня на детето. За да съм по-точна, ще уточня, че съм била с един месец по-голяма. Не бих казала, че помня този ден, зная го от разказите на баща ми и от снимките, които по-късно разглеждах. На пет вече имах ясен спомен от деня на сватбата на мой първи братовчед. Тогава, качена на една от масите, рецитирах "Хаджи Димитър" на Ботев. Беше напълно изненадващ избор за едно петгодишно дете, много отдалечен от сватбената атмосфера на вече пийналите г ...