Исках да се докажа с нещо пред себе си.
Исках да докажа на теб и на мене, че не съм това,
за което ме смяташ... НЕ!
Видя грозната ми страна, но не бях виновна аз... НЕ...
Просто ти я отприщи, а аз я показах на бял свят,
сега съжалявам, мислех, че това да се правя на
нещо, което не съм, ще е НЕЩОТО в твоите очи,
но постигнах само обратния ефект да бъда нищото,
което подминаваш и нещото, на което тайно се присмиваш зад гърба...
Вместо да се издигна, ти паднах в очите, нали...
О, да, толкова надолу, че дори не виждам слънчевата светлина от тук...
Добро място си ми избрал... студено, грозно и черно...
От тук няма изгледи да получа втори шанс... може само да се надявам за него...
Сега стоим в кафето, гледайки се като непознати... ти там, а аз тук, в ъгъла, моята запазена марка или по-точно масата резерве... резерве от тебе,
колкото по-далече, толкова по-добре... на това мнение си сега, нали...
А преди мястото резерве беше до тебе на сепарето... а и не беше само там,
сигурна съм, че имах и място в сърцето ти... където трудно ще вляза отново...
Сега знам, че никога няма да се върнеш... напусна ме и продължи напред,
лесно се преодолява нищото, нали...
А как да ти обясня, че ти за мене си НЕЩО повече от нещо... ти си всичко.
А ‘’всичко’’ трудно се преодолява... не е като да мигнеш и чувството вече да го няма... НЕ!
Не ме подминавай с това пренебрежение... като отминеш, се обърни и ме виж...
Виж как стоя там с празен поглед, впит в тебе... с празен поглед, от който
бликат сълзи... виж ме как се чудя на това колко ще ми струва
да те преодолея... и кога ли ще е края на всичката мъка, която преживях
и която ше преживея... Не ти я пожелавам... НЕ! Но как да премахна мисълта,
че ти си тръгна и че никога няма да се върнеш?
© Ивелина Господинова Все права защищены
Горе главата!