Част 9 Прости човешки отношения с нечовеци
След случката всички се прибраха вътре с мълчание. Никой не смееше да си отвори устата. Само Боян не спираше да задава въпроси:
- Мамо, какво беше станало? Защо искате да се биете? – питаше с невинния си детски глас. – Кой е онзи?
Дора си пое дълбоко въздух и го гушна, като тръгна по стълбите:
- Ела да се оправяме да спим и ще ти кажа.
Не знаеше какво да му каже. „Бояне, това е баща ти, който не знаеше, че съществуваш“, така ли трябваше да му го сервира? Не можеше да го излъже. Така или иначе щеше да разбере и после цял живот да я упреква, че е премълчала истината. Ами Мусаил? Как щеше да реагира, какво да прави? Главата й се напълни с въпроси, на които нямаше отговор. Изкъпа сина си и го настани в голямото легло до нея.
- Искаш ли да ти прочета приказка? - попита го.
- Не искам. Кой е тоя, където се бихте?
Доротея отново си пое дълбоко дъх, просто за да спечели няколко секунди и започна:
- Това е горския цар, него го нямаше близо три години. ...