***
Чудни и величествени са сенките на извисилите се върхари на боровете и елите, накичени, като пендари със зелени шишарки, дъхащи на чиста, кристална смола. Какъв боров мед ставаше само! Какво чуден лек беше и дъхаво сладко, стига да имаше човек търпението да бере зелените семена, докато са още малки и едва оформили красивите си вретенца. После да ги свари на бавен огън, като притиква от време на време съчките, за да не извира бързо и, ей ти го сладък петмез с шекер. То като погледнеш, смолата полепнала по тях, сокът им нагарча, но подправиш ли ги с малко сладко, става лепкава и вкусна, дъхава на дива вековна гора, на пролетен дъжд и откраднати летни лъчи, точеща се сладост. Точи се на тънко конче, блести по дървената лъжица, като злато и ти иде да прекъснеш струйката с пръст и да оближеш.
Сенките се удължаваха в късния следобеден ден и рисуваха по полянката красиви картини. Анка държеше престилката с едната ръка и чевръсто береше дъхавите шишарки с другата. Туп - туп, една по една п ...