11 февр. 2010 г., 19:07

Рожден ден

1.8K 0 5

          В плика сложих една мартеница. Хубава е, сякаш си ти. Преди три години ми подари червенобяла лентичка, на първи март.
        - Може и на глезена - беше казала, реакциите ми никакви ги нямаше, усмивката ти ме беше пронизала.
        Сложих и химикалка, и бележник.
        Обичаш да пишеш стихове, които аз обичам да чета.
        Една въздишка незабелязано се мушна вътре. Разбира се, и една въздушна целувка.
        Цвете не поставих, твоите писма са букет за мен. Не увяхват.
        Моите са повече, малко драскат, но това е от бодлите ми. Те разраняват повече мен, отколкото теб.
        Какво да се прави, няма друг начин.
        Залепих го. После надписах. Имам седмица, за да го изпратя.
      
        За друго нямам разрешение от времето.

 

10.02.2010.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...