11 feb 2010, 19:07

Рожден ден

  Prosa » Cartas
1.8K 0 5

          В плика сложих една мартеница. Хубава е, сякаш си ти. Преди три години ми подари червенобяла лентичка, на първи март.
        - Може и на глезена - беше казала, реакциите ми никакви ги нямаше, усмивката ти ме беше пронизала.
        Сложих и химикалка, и бележник.
        Обичаш да пишеш стихове, които аз обичам да чета.
        Една въздишка незабелязано се мушна вътре. Разбира се, и една въздушна целувка.
        Цвете не поставих, твоите писма са букет за мен. Не увяхват.
        Моите са повече, малко драскат, но това е от бодлите ми. Те разраняват повече мен, отколкото теб.
        Какво да се прави, няма друг начин.
        Залепих го. После надписах. Имам седмица, за да го изпратя.
      
        За друго нямам разрешение от времето.

 

10.02.2010.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...