5 дек. 2018 г., 07:11
5 мин за четене
В малкият град, зимата освен студ и сняг, носи и тишина. Улиците опустяват и повечето от тях остават заледени докато се затопли времето. Хората бързат да се приберат по домовете си. Вървят с вдигнати яки по тротоарите, дори не виждат кой минава покрай тях. Единствено украсените магазини и заведения напомнят, че идват празници.
Минаваше пет часа следобед. Декемврийският студ пронизваше душата на града. В заведението беше топло. Собственикът му, Кирил, познаваше клиентите си и в годините се бе сприятелил с тях. Той знаеше кой кога идва, какво пие, разбираха се и се чувстваха добре заедно. В този час, кафето се пълнеше с хора. Те имаха навика, след края на работния ден да се отбиват, да изпият питие или две , да си поговоря или дори да помълчат заедно, докато някой говореше нещо интересно по телевизията. Кирил носеше поръчките по масите и сядаше на своя стол до бара. Всяка една маса беше пълна с хора, които след като се стоплиха си говореха на теми, които ги вълнуваха. Бяха се обособили к ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация