Двата знатни веронски рода – Монтеки и Капулети, от незапомнени времена живеели в сговор и добросъседство. До момента, в който една страшна тайна свила гнездо помежду им: веднъж жена Капулети, по баща Мазерати, изпитала греховно влечение към мъж Монтеки, по баща неизвестен. Мъж Монтеки бил самото съвършенство: пиел като смок, биел като ток, и бил красив като бог. Нямало жена във Верона, която да не го сънува по три пъти на седмица, освен неговата собствена. Мъж Монтеки също не бил безразличен към жена Капулети. Веднъж, когато мъж Монтеки бил сам в къщи, жена Капулети почукала плахо и помолила за малко олио назаем. И тогава, както и сега, олиото назаем било чудесен повод за подхлъзване на законната половинка. След три минути от дома на Монтеки се разнесли толкова силни стонове, че щъркела  на покрива изоставил и мътене, и дявол, и отлетял да зимува на север – толкова се бил шашнал. Клетата птица се върнала чак след девет месеца, и то само за да донесе плодът на грехопадението – отроче от женски пол. Мъж Монтеки, като всеки истински мъж, напсувал жена Капулети, когато тя му съобщила за бременността, и отказал да се разведе с жена си. Жена Капулети, омерзена от подлата мъжка природа, решила да си го върне на мъж Капулети, и го излъгала, че детето е от него. Не, че имала богат избор де – по това време такива като нея ги наказвали с изстрелване от катапулт към градската стена. Мъж Капулети толкова се зарадвал, че ще става баща, че построил балкон, за да има къде да простират прането на новороденото. В радостта си въобще не обърнал внимание на факта, че не е бил интимен с жена си повече от три години. Момичето нарекли Жулиета - на дядо й Ламби. Своята тайна жена Капулети споделила само с брат си – Лоренцо. Знаела, че няма да я предаде, понеже бил глух и нищо не й разбрал.

  Минали години. Верона си останал все същият скучен град, в който нищо, освен да се влюбиш, просто нямало какво да се случи. Жулиета пораснала и станала чудна красавица. Когато минела по площада, всички подсвирквали, а някои направо си искали. Тя стоически отказвала, но когато навършила девет, се предала пред зова на хормона, и започнала да вършее наред. Легенди се носели за нейните умения в кревата, и за две години почти всички веронци от мъжки пол лично се убедили, че легендите са верни. Не била преспала само с най – близкият си приятел – Ромео, синът на мъж и жена Монтеки. Не, че не искала, но Ромео бил захлупен като празен леген, и търсел истинската любов. Двамата - Ромео и Жулиета, били толкова близки, че тя го чувствала като свой брат, без да знае, че е права. Не, че щяло да й попречи де. Така или иначе си била поставила за цел за мине всичко живо в града, и само Ромео не й достигал, за да направи Голям шлем в проституцията.

  Веднъж случайно научила, че една знахарка приготвя любовно биле. Решена на всичко, Жулиета купила три опаковки, и ги турила в чая на Ромео. Оказало се, че го предозирала: билето така треснало Ромео, че той всяка вечер висял под балкона на Жулиета – оня същия, дето рогатият й баща го построил по случай раждането й , и пеел нежни кючеци с цел да я впечатли. Колкото и пъти обаче тя да му кажела да се качи при нея и да я почва, той не чувал, а продължавал да изтезава петолинието. Наложило се Жулиета да отиде отново при билкарката, и да й поискала биле против тъпота. Този път взела шест опаковки. След като му ги сипала в чая, чудото станало – вечерта Ромео се явил под балкона, тя отново го поканила, и този път той не отказал. Такава любов правили, че свят й се завил, а на сутринта пред очите й танцували розови концентрични кръгове. За зла беда ги заварил чичо й Лоренцо, който бил глух, но не и ням. Вестта за любовта между Ромео и Жулиета се разнесла над задрямалия град със скоростта на светкавица. Мъжете се зарадвали, защото най –после можели да нарекат Ромео баджанак. Не се зарадвал обаче „бащата“ на Жулиета – мъж Капулети. Затова ли те отгледах – за да се отдаваш безплатно – крещял справедливо той, а пръските пяна от устата му били достатъчни за едно бръснене. И сега кой ще те вземе – хем си нечестна, хем си бедна. Ама как, нали ти си богат? – попитала Жулиета. Богат съм, но ти вече не си ми дъщеря – отвърнал зловещо баща й, и ято гарвани литнали от близката топола.   

  Не била щастлива и майката на Жулиета, която знаела за кръвната връзка между дъщеря си и Ромео. От цял град как пък точно брат си уцели, ядосвала се тя, без да знае, че Жулиета е нацелила брат си чак от последния опит. Баща Капулети известил жена си, че заради тази кръвна обида ще се обърне към Мешерето. Негов председател обаче бил мъж Монтеки – бащата на Ромео, така че решението на Мешерето било следното: бащата на Жулиета да плати глоба на бащата на Ромео затова, че не е наглеждал дъщеря си. Възмутен от тази несправедливост, бащата на Жулиета обявил война на рода Монтеки. Като за начало им откраднал керемидите от покрива, после хвърлил мая във външната им тоалетна, и като капак им изнасилил петела. Монтеки отвърнали на удара, като откраднали чучура на балкона на Жулиета, хванали бащата й и му го заврели там, където слънце не грее. Всъщност отмъщението било никакво – на бащата на Жулиета толкова му харесало, че ги помолил да не изваждат чучура. От този ден нататък го кръстили „Фиата“ – на нищо не приличал, но пък имал ауспух.

  През това време Ромео и Жулиета избягали за помощ при брат Лоренцо. След като му обяснили ситуацията, той кимнал и казал: „И аз смятам, че днес ще вали“. Така разбрали, че той е глух. Толкова ги хванало яд, че през всичките тези години той криел от тях този факт, че решили да го лишат от най – скъпото му – хапчетата Виагра, с които не се разделял никога. Жулиета изпила на екс три, Ромео – останалите двайсет и седем. Започнали да правят бурен секс пред сащисания Лоренцо. На втория час сърцето на Ромео не издържало, и той получил масивен инфаркт. Жулиета не успяла да се измъкне изпод трупа му, и се задушила.