15 нояб. 2025 г., 08:50

 „Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 10

145 0 0

Произведение от няколко части към първа част

6 мин за четене

Разказ №10

Кантианска одисея

„Кога философията със сигурност е безвредна ли? - Когато не я практикуваме, разбира се!“

Разказвачът

Разказът е по повод стрелба след спор върху философията на Имануел Кант в руски магазин през 2013. Куршумите били гумени, та простреляният бил само ранен без опасност за живота. - Бел. авт.

- Кажи сега - начена Серьожа, чуквайки се с опонента си. - Какво имаш против понятието „нещо само по себе си“?

- Нямам нищо против понятието - надигна чашата си заедно със Серьожа Дима. - Имам против начина, по който се интерпретира от философите след Кант.

Двамината се връщаха от философска конференция, посветена на съчиненията на Кант. Доцентурите и на двамата бяха върху Кант. Докладите, които изнесоха на току-що приключилата конференция, силно се разминаваха, та решиха да отседнат в едно заведение да пийнат и да се изяснят.

- В какъв смисъл имаш против начина, по който понятието „ноумен“ се интерпретира от философите след Кант? - изгледа опонента си напрегнато Серьожа.

- Те гледат на нещото само по себе си като на мистична, почти магична реалност, като на себесъзнаване от неща, явно неспособни на съзнаване - опита да обясни Дима. - Не твърдят, както го прави самият Кант, че ноуменалното битие е тотално непознаваемо, а опитват да го изкилифинчат, придавайки му неприсъщ нему метарелигиозен оттенък...

- А какъв оттенък да му придадат, ако не метарелигиозен? - изгледа го някак дебнешком Серьожа, изпразвайки чашата си с водка и поръчвайки си нова.

- Никакъв - бе категоричен Дима, поръчвайки си и той втора водка. - Не знаем нищо за ноуменалното битие, нали? - продължи, след като двамината отново вдигнаха наздравица. - Не знаем дори какво е, а го наричаме битие просто понеже ни липсва точна дума, с която да го назовем.

- Не, не, не, приятелю Дима! - разсмя се някак прекалено ехидно Серьожа. - В случая с ноуменалното битие Кант има предвид нещо, а не нищо. За него ноуменалността има битиен статус. Проблемът е, че не знаем що за битие е това на ноумените.

- Не, друже Серьожа - подсмихна се и Дима, надигайки чашата си за нова наздравица. - Ако в случая с ноумените Кант имаше предвид битие, щеше да го отбележи в някоя от Критиките си, нали, най-вероятно в тази на чистия разум, не мислиш ли?

Междувременно вечерта бе напреднала и заведението все повече се пълнеше. Двамината спорещи допиха питиетата си и си поръчаха по още една чашка.

- Какво точно да отбележи? - завъртя чашата в ръката си Серьожа. - Да потвърди, че битието е битие, така ли? Че защо да трябва да го прави, приятелю Дима, а, защо? Мигар ние, двамата с теб, не знаем, че тия неща - кимна първом към чашата на събеседника си, а сетне и към своята - имат битие, макар да не ни е известно за него нищо повече от онова, което постановяват за тях точните науки?

- Точните науки! - изгъргори Дима, преполовявайки чашата си. - Какво общо с ноумените имат точните науки, по дяволите?!

- Всичко, как така какво?! - изгледа го Серьожа тъй, като да бе луд. - Физиците и химиците изследват онова, което нагледът фиксира, но не разбира...

- Какво?! - почти изпусна чашата си от изумление Дима, преди да я пресуши и да си поръча четвърта. - Твърдиш, че представителите на точните науки са в състояние да обяснят ноумените, така ли, друже Серьожа?!

- Не че са в състояние да ги обяснят, приятелю Дима - леко повиши тон събеседникът му, - а че дублират нагледа посредством правдоподобни твърдения за попадащото в обсега му.

- Това са глупости, друже Серьожа! - разсмя се с пълен глас Дима, преди да отпие едра глътка от новата си чаша. - Какво отбират представителите на точните науки от философски нагледи?!

- Как какво? - вече явно раздразнен му се тросна Серьожа. - Как какво, приятелю Дима?! Те потвърждават, че когато говорим за ноуменалното битие имаме предвид неща, а не нищо!

- Неща?! - направи крайно озадачена физиономия Дима. - Какви неща, друже Сериожа? Какви точно?! Неща, които правят каквото си искат, когато не ги гледаме ли?! Ако е така, излиза, че Кант е психар, чието място е било в лудницата, а не сред познаващите дневния му ред до последната подробност кьониксбергци, така ли?!

- По дяволите, приятелю Дима! - вече кипна Серьожа, допи чашата си и веднага си поръча нова. Дима стори същото. - Искаш да кажеш - изгледа събеседника си вече враждебно не на шега Серьожа, че Кант не е знаел за какво говори, разграничавайки феноменалното от ноуменалното битие, така ли?!

- Знаел е какво говори, когато е постулирал наличието на феномени - опита да укроти тона Дима. - Няма обаче как да е имал идея за ноумените. Та нали затова ги нарича „ноумени“, друже Серьожа!

- И таз добра! - избухна Серьожа, кресвайки, а от устата му се разхвърчаха слюнки и „окъпаха“ внезапно дръпналия се назад негов събеседник: - ти, приятелю Дима, точно ти, един от добрите познавачи на философията на Кант, сериозно ли твърдиш, че е възможно той, Великият Кант, а не някой си нищо и никакъв „дървен“ философ, да говори за нещо, за което не може да се говори?!...

- Ей, вие двамата, вървете другаде да бистрите мътната Кантова философия, кресльовци такива! - провикна се някой от съседна маса. Двамината обаче или не го чуха, или се престориха на глухи за думите му.

- Кант пише за ноумените, установявайки само, че те са изначално непонятни и нищо повече - твърдо изгледа събеседника си над ръба на чашата си Дима и на бавни гъргорещи глътки я изпразни. - Ти обаче твърдиш, че - в добавка - бил постановявал наличието им - нещо, което просто няма как да е вярно, понеже никъде, на нито едно място в съчиненията си, не го е написал!

- Какво да напише, а, какво?! - разярено се приведе към него Серьожа, изпускайки отровен от алкохолни пари дъх току под носа му. - Да напише, че понеже небето ни изглежда като небе, трябва да има нещо, което е небе, така ли?!

- Примерно това - кимна Дима. - Той обаче не го е сторил, което значи, че може и никога да не го е помислял.

- Това вече е прекалено! - хлопна по масата с юмрук Серьожа. - Ще изкараш Кант малоумник, който не е знаел, че със случващото се се случват неща отвъд онова, което наблюдаваме!

- Нещата се случват в нагледа, а той няма нищо, ама съвсем нищичко общо с ноуменалността - опита да възрази Дима, търсейки сервитьора за ново питие.

- Не, не и не! - сега вече юмрукът на Серьожа така гръмко изтрещя по масата, сякаш щеше да я счупи! - Ноуменалността е битийна, а не небитийна и сега ще ти го покажа нагледно!

Едва изрекъл това, бръкна в джоба си и извади пистолет, казвайки си:

„Ей сегичка ще те изпратя в чистата номиналност, че само с философия явно с теб не може да се излезе на глава! Кант си е Кант, ама родният Сталин добре го е заковал, без какъвто и да било категоричен императив при това: „Няма човек, няма проблем!““

Сетне пред слисаните погледи и на Дима, и на останалите посетители на заведението, светкавично насочи оръжието към опонента си и без ни най-малко колебание изпразни пълнителя в гърдите му! При това Дима оцъкли поглед, прекатури стола си и се свлече на пода, облян в кръв. Когато линейката пристигна, вече бе мъртъв.

Непосредствено след изстрелите настъпи гробна тишина. Сетне посетителите писнаха и хукнаха да се крият, предизвиквайки страшен хаос: маси и столове се събаряха, чаши и бутилки се чупеха, уплашени до смърт люде се стъпкваха в опит да се доберат до най-доброто възможно укритие!

- Какво стана, бе?! - извиши глас барманът, загледан невярващо в трупа на пода и в хлипащия и пелтечещ над него мъж. - Тия за какво се изпотрепаха?! За пари ли, за жени ли, за що ли?!

- Ами, за пари или жени! - осведоми го направилият забележка на философстващите малко преди разигралата се трагедия. - Просто... спореха върху философията на Кант, простаците!

- А стига бе! - хлъцна барманът, загубил и ума, и дума.

Щом полицаите пристигнаха, тутакси обкръжиха стрелеца и го заблъскаха към полицейския автомобил.

- Аз..., аз..., такова..., аз..., такова..., не знаех, че ще умре! - като на сън изхленчи Серьожа, докато окован в белезници го извеждаха от заведението. - Исках просто да бъда по-назидателен в защитата на Кантовите постановки..., нищо, ама съвсем, съвсем нищичко повече!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Ivan Bozukov Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...