Розата
На полянка, сред гората, в малка колибка живееше момък. Беше си направил малка градинка пред колибката. Грижеше се за зеленчуците в нея.
Незнайно от къде и как се появи цвете - роза. Растеше бързо, много бързо. Един ден момъкът видя и красивото цвете разцъфнало. Голяма червена роза. Но от този ден започнаха да се случват и странни неща. Всичко в колибката беше прибрано, почистено. Даже и храна беше оставена на масичката.
- Кой се грижи за мен?
Реши да се скрие и разбере. И видя. Розата се превърна в девойка. Изскочи момъкът и я хвана за ръката.
- Остани с мен, девойко.
Девойката се засмя.
- Трябва да направиш нещо и ти. Утре в градинката ти ще има разцъфнали много рози. Трябва да ме познаеш и откъснеш. Тогава ще остана с теб завинаги.
Девойката изчезна. Розовият храст се поклащаше. Розата грееше на върха му.
На сутринта градинката беше пълна с рози. Красиви бели, жълти и червени рози.
- Как ще я позная? Толкова много си приличат - се чудеше момъкът, като оглеждаше цвят след цвят. На листенцето само на една роза видя капчица роса. Червена роза с капчица роса.
- Това си ти - извика и бързо я откъсна. Цветето се превърна в девойка, а другите цветя изведнъж изчезнаха.
Заживяха щастливо младите хора.
Пожелавам на всеки да намери своята РОЗА.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Харита Колева Все права защищены
