Розата
На полянка, сред гората, в малка колибка живееше момък. Беше си направил малка градинка пред колибката. Грижеше се за зеленчуците в нея.
Незнайно от къде и как се появи цвете - роза. Растеше бързо, много бързо. Един ден момъкът видя и красивото цвете разцъфнало. Голяма червена роза. Но от този ден започнаха да се случват и странни неща. Всичко в колибката беше прибрано, почистено. Даже и храна беше оставена на масичката.
- Кой се грижи за мен?
Реши да се скрие и разбере. И видя. Розата се превърна в девойка. Изскочи момъкът и я хвана за ръката.
- Остани с мен, девойко.
Девойката се засмя.
- Трябва да направиш нещо и ти. Утре в градинката ти ще има разцъфнали много рози. Трябва да ме познаеш и откъснеш. Тогава ще остана с теб завинаги.
Девойката изчезна. Розовият храст се поклащаше. Розата грееше на върха му.
На сутринта градинката беше пълна с рози. Красиви бели, жълти и червени рози.
- Как ще я позная? Толкова много си приличат - се чудеше момъкът, като оглеждаше цвят след цвят. На листенцето само на една роза видя капчица роса. Червена роза с капчица роса.
- Това си ти - извика и бързо я откъсна. Цветето се превърна в девойка, а другите цветя изведнъж изчезнаха.
Заживяха щастливо младите хора.
Пожелавам на всеки да намери своята РОЗА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Харита Колева Всички права запазени
