Каква красота… Голям, блестящ, красив, събиращ слънчевите лъчи в ярък сноп, примамващ окото и с необичайния си цвят, и с изящната си форма…
Не можеше да откъсне поглед от него…
И не знаеше как ще се раздели с това съкровище – ако се наложи. А винаги можеще да се стигне до подобна трагедия. Животът беше сложен, труден, постоянното съперничество водеше до конфликти и дори войни, една подобна красота беше рискова инвестиция. И повод за чужда агресия – като се започне от обикновената кражба и се стигне до убийството на притежателя на рядката скъпоценност…
Пак го повдигна и насочи към слънцето…
Красота…
Колко ли струваше днес, сега, при евентуален търг? Много, разбира се… Но той не е луд да го предложи. Едва се сдоби с него и… Не, не… На каквато и да е цена…
На каквато и цена? О!
В този момент видя птицата. Неголяма, но тлъстичка, прилегнала ниско в тревата, опитваща се да се слее с околната среда. Инстинктът ясно говореше… Не, крещеше: скачай! Но – диамантът… Това съкровище, тази красота…
...