Каква красота… Голям, блестящ, красив, събиращ слънчевите лъчи в ярък сноп, примамващ окото и с необичайния си цвят, и с изящната си форма…
Не можеше да откъсне поглед от него…
И не знаеше как ще се раздели с това съкровище – ако се наложи. А винаги можеще да се стигне до подобна трагедия. Животът беше сложен, труден, постоянното съперничество водеше до конфликти и дори войни, една подобна красота беше рискова инвестиция. И повод за чужда агресия – като се започне от обикновената кражба и се стигне до убийството на притежателя на рядката скъпоценност…
Пак го повдигна и насочи към слънцето…
Красота…
Колко ли струваше днес, сега, при евентуален търг? Много, разбира се… Но той не е луд да го предложи. Едва се сдоби с него и… Не, не… На каквато и да е цена…
На каквато и цена? О!
В този момент видя птицата. Неголяма, но тлъстичка, прилегнала ниско в тревата, опитваща се да се слее с околната среда. Инстинктът ясно говореше… Не, крещеше: скачай! Но – диамантът… Това съкровище, тази красота…
И – птицата… Месото… Каквото не беше хапвал от седмица. Караше на коренчета и някакви плодове, които рискува, та набра от неизвестен му храст. А сега… Диамантът…
Какво да прави?
Скочи. Разпери ръце, диамантът изхвърча от тях, изгуби се нейде в тревата, тялото му се стовари върху птицата, ръцете му добараха шията й, инстинктивно, под него, извиха врата й, отпусна се доволен… И веднага скочи, огледа се, после приклекна. Не го бяха забелязали. Мъжете отиваха към близката туфа храсти, жените почти пълзяха, събирайки корени, децата се мъчеха да изкатерят ниско дърво с няколко гнезда по клоните…
А диамантът… За какво му е? Ни се яде, ни се пие, за дрехи не става. Е, ще се почуди и позвери на цвета му някой, ще поиска да се украси с него някоя… После ще го хвърлят. Красотата не се яде, а привлича вниманието. На друг – винаги опасен, винаги враг…
В новия следапокалиптичен свят красотата беше риск. А най-важното беше оцеляването. Глупаво е да си преживял атомната катастрофа и сам да привличаш опасността…
Красота… Ще дойде и нейното време. Ако оцелееш…
https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени