Римските легиони, водени от Гай Юлий Цезар се бяха установили на северният бряг на река Рубикон. По това време тя беше естествена граница между Италия и нейната Северна провинция Цизалпийска Галия. Януарската вечер на 49 година пр. Хр. беше необичайно студена за тези места. Римските войници бяха запалили огньове, за да се стоплят. Скупчени около тях те обсъждаха скорошната победоносна война с галите. Цели седем години продължи покоряването на тези непреклонни племена, но сега целта беше постигната. Галите бяха покорени. Главната заслуга беше на римският пълководец Юлий Цезар, който войниците боготворяха и бяха готови да последват и в огъня.
- Гай, какво си се замислил? - млад легионер се приближи към огънят, където седеше военачалникът - Виждам нещо те тревожи?
- А, Севтоний! Ела седни до мен. - с ръка Цезар покани младият мъж до себе си. - Чакам вести от Сената в Рим. Да видим, какво, ще решат моят " приятел" Помпей и " мъдрите" сенатори.
- На тях сигурно вече не им е лесно. След победата над галите ти си силен и известен, колкото Помпей. Изглежда се страхуват от теб и още обмислят решението си.
- Млад си още. - леко се усмихна Цезар - Не знаеш! Вълкът никога не се страхува. Може да се бави, да дебне. Да те преследва с километри, но знай неговата цел винаги си ти! Рано или късно, ще гледа да се добере до гърлото ти и да го прегризе!
- Сигурно, ще решат да ни разпуснат. Да се отърват от нас. В техни ръце е властта. Техните решения са законни.- говореше Севтоний.
- Прав си, но ние имаме всичко това - Гай посочи безбройните огньове, които светеха в нощта. - Победителите на галите! Те сигурно, ще ме последват...
- Ще те последват дори до края на света! Те те обичат!
- Промени се нашият Рим, Севтоний! - замислено каза пълководецът - Републиката вече не е същата. Сенаторите се самозабравиха. Мислят само за себе си. Дрязгите им нямат край. Не решават проблемите на народа, а само своите. Построиха си палати и вили. По цели нощи ядът и пият, докато храбрите римски войници се бият на четирите краища на света, заради тяхното благополучие. Оставят костите си по бойните полета за славата на Рим, а какво получават? Нищо! Дори благодарност няма...
- Прав си, командире - развълнува се Севтоний - Нашата военна служба продължава четиредесет години. С месеци не можем да се приберем при семействата си, а сенаторите пируват!
- Все повече се замислям за времето, когато Рим е бил царство. За последният цар Тарквиний Горди...- говореше Гай - Може би за Рим, ще бъде по - добре властта да се съсредоточи в едни ръце. Да има ред и спокойствие.
- Но, как ще стане това, Гай? Това означава гражданска война!
- Да. Гражданска война. - отговори победителят на галите, като постави едно сухо дърво в огъня- Много животи, ще се запалят, като това дърво, но Рим трябва да бъде спасен!
- Знаеш, че неподчинение на Сената се наказва със смърт!
- Знам. - след кратка пауза проговори Гай - Но човек си заслужава да умре за Рим. Пък и ще е само един път, нали Севтоний?
- Какво, ще наредите да Ви донесат за вечеря? Има печени патици и пълнено прасенце...
- Не! Вземи две дървени купи и ела с мен.
Двамата се отправиха към средата на лагерът. Там от многобройни казани войници разливаха на другарите си ечемичена супа. Цезар се нареди зад един от казаните. След това седна до войниците си. Никой не каза нищо, но очите им издаваха радостта, че техният водач ги уважава, споделяйки храната им.
На 10 януари 49 година пр. Хр. , рано сутринта в лагера пристигна вестоносец. Решението на Сената беше, разпускане на северните легиони.
Гай Юлий Цезар събра войските си. Беше възседнал буйният си кон, който нервно пръхтеше и стъпваше припряно.
- Войници на Рим! Братя мои! - разнесе се гласът на Цезар над стигналите кохорти.- Жребият е хвърлен! Аз отивам в Рим! Който иска нека ме последва! Връщане назад няма да има!
Дрънкане на мечове в щитовете и мощен вик отговори на думите му. Легионерите го последваха, като един.
Цезар премина пръв с конят си река Рубикон.
Дали този кон знаеше, че пресичайки границата, с първите си стъпки, ще промени човешката история? Гай Юлий Цезар със сигурност знаеше.
© Хари Спасов Все права защищены