Румито отдавна е прехвърлила 60-така, ама гледана в гръб, никой не ù го признава. Слаба, с къси панталонки, с къса черна косица... Румито е Секретарката на Професора. Той, и Професора, както се сещате, не е по-млад, ама думата ми сега е за Румито.
Повече от 30 години работи на онзи полусрутен таван, сред невъобразимо нахвърляните списания и документи. Направила си е едно малко островче на спокойствието, нарежда на компютъра пасианси и отговаря важно на телефона. Вратата на стаята ù е отворена, за да гледа кой минава по коридора и да я безпокои.
От време на време Професора се появява и ù дава нареждения да напише нещо на компютъра, после излиза, после пак влиза... Нали се сещате, ако не е Румито...
Понякога в касата на вратата се появяват досадни младоци и настояват за по-неспецифична работа. Например, трябвало СПЕШНО (представяте ли си!) да се извика Професора за нещо си! Или пък идвали били да проверяват документацията на Професора! Ама какво си въобразяват те! Че Професора сам си попълва документите ли? Ами че тя, Румито, така добре му имитира и почерка, и подписа, че дето се вика, няма нужда от самия Професор. Нека си върши там обществените дела, "на ползу роду".
Носи се мълва, че на времето тя му била любовница. Затова я държал и след пенсия на работа. Какво ли не говорят хората! Нека! Румито се усмихва. Така ами... На времето, тъкмо да го ожени за себе си, и се появи онази пикла, третата му жена, тогава студентка! Изпревари я за една бройка. С едни гърди, както се казва.
Ама днес Румито е бясна! Въвеждаха нови схеми за заплащане и, представяте ли си, Румито е приравнена към най-обикновена чистачка! Какъв срам! Че те, чистачките, са циганки! А Румито, ехей! На времето за малко да се ожени за... А Професора, той, какво си въобразява! И как смее да ù казва в очите - че нямала образование и че да натискаш клавишите на компютъра не било кой знае какво! Ами като свърши тонера, нали тя трябва да се обажда да го сменят! А Професора, като ù каже: "Румче, намери Протокола от еди-кое си заседание!", нали тя му го намира? Колко пъти заради него е оставала до 4 часа, при положение, че е можело да духне още на обяд! Ама кой ти го признава! Ето, онзи ден трябвало да се изчака куриер. Как ли пък не! Румито извади пратката, сложи я на пейката пред кабинета и врътна ключа. Тия куриери са печени, ще се оправят. Не знаела била чужд език! Само това оставаше, да проговори английски!
Румито със съжаление и ярост хвърли последен поглед на разхвърляния си таван. От вратата я върна телефонът. Чакай да се обадя! Хората трябва да са информирани, че от понеделник тук няма да има секретарка!
Румито постави молбата си за напускане на клавиатурата на компютъра, дръпна решетката и си тръгна.
А сега, какво? Сърцето ù примря от ужас. Нямаше нито семейство, нито дори животинче, което да я чака у дома. Само че и служебните ключове бяха вътре, до компютъра, и нямаше връщане назад.
© Павлина Гатева Все права защищены