РУСАЛКАТА  АМАНДА

 Всички туристи, когато отидат в един северен град, непременно се снимат до фонтана, който местните наричат „Фонтанът  на Аманда“. Според някои от тях, момичето в центъра му, което е заобиколено от няколко морски лъва и още толкова риби, е русалката Аманда, която е позирала на скулптора преди повече от сто години. Ако пък  попитате къде са виждали русалката, никой няма да може да ви отговори, нали поначало русалките се крият от хората и тези, които твърдят, че са ги виждали, или лъжат, или просто са сънували, а може би са били невероятни късметлии и наистина са срещнали морските момичета. Други, обаче, не са толкова романтично настроени и ще ви обяснят, че скулпторът се нарича Валгрен и е работил в Париж, там му е позирало  едно френско момиче, много красиво, наистина, но нямало нищо общо с русалките!

  Но един ден в града , който, както може би сте се досетили, се нарича Хелзинки и е столица на Финландия, пристигна  млад скулптор от една южна страна, където скулптури се правеха от преди повече от две хиляди години. Е, може би пак се досетихте, че страната е Гърция, защото  мъжът се наричаше Вангелис, а така се наричат много мъже там. Пак може би се досетихте, че той искаше да опознае тази северна страна и може би да се вдъхнови от приказките и легендите на нейния народ. И след като се завърне в родината си, да създаде нови  прекрасни статуи.

  Беше чувал, че градът е особено красив през нощта и затова излезе от хотела и тръгна да се разхожда край брега на морето. Но неусетно се отзова пред красивия фонтан, чиито струи обливаха едно прекрасно момиче.

-Колко си красива!- каза на глас младият мъж. – Щастлив е бил скулпторът, който те е видял от плът и кръв и те е изваял такава! Какво не бих дал да видя истинска русалка и завинаги да запомня чудния й образ...Или поне да чуя прекрасната й песен...Ако знаех, че ще се появиш отново, щях да седна на някоя пейка на брега и да чакам... Знам, че е глупаво, но така ми се иска да чуя гласа ти...- и младият мъж наистина седна на пейка до фонтана и като че ли наистина зачака песента на металната русалка.

- Не мога да пея, Вангелис, не и тук, не и в това метално тяло...- чу се изведнъж тих и тъжен глас.

- Какво? Някой подиграва  ли се с мене ? Някой ме е подслушвал и сега си прави шега с мене! Но кой? Наоколо няма жива душа, хората в тоя град, изглежда, си лягат рано, за разлика от моята страна...Кой ли говори или просто така ми се е причуло?

- Не ти се е причуло, аз говоря! Но дори и да гледаш към мене, няма да видиш нищо, защото метална уста не говори...

- Но как така те чувам?

-  Нека да ти разкажа всичко  и ще разбереш. Не мисля, че можеш да ми помогнеш, но все пак, искам да научиш истината. На никого досега не съм говорила, а повече от сто години съм в тоя фонтан и край мене са минавали толкова много хора! Само че никой не се е казвал това, което ти сподели, никой може би и не знае, че мога да пея!

- Добре, разкажи ми историята си, макар и да не ми става ясно как говориш..

- Някога, преди повече от сто години, един скулптор получи поръчка да изработи статуи за фонтана в центъра на град Хелзинки. Той живееше в Париж и когато дойде да види мястото, където трябваше да бъде фонтанът, веднага си представи как трябва да изглежда.  Водата щеше да извира от устите на четири морски лъва,  четири риби , също с отворени усти щяха да стоят в центъра му, а между тях една– красива русалка, която да е най- прекрасната статуя в целия град. Ако попиташ някой от гражданите, а може вече и да си ги питал, кой е позирал на скулптора Валгрен, той ще ти каже, че според легендите,  е била една русалка, но всъщност  френска девойка, в която скулпторът е бил влюбен,  се е превърнала в символа  на тоя северен град. Но това изобщо не е вярно, наистина му позира русалка и аз ще ти разкажа как се случи всичко!

   Една нощ Валгрен стоеше на брега на морето ей там, срещу пазара и тъжно гледаше вълните. Стана ми мъчно за него и затова се показах над вълните и запях най- прекрасната си песен. Наоколо нямаше жива душа и той отначало се стресна, но после се заговорихме . Каза ми, че никой модел не бил толкова прекрасен, колкото си представял  да е скулптурата и затова вече се бил отчаял, че ще може да изпълни поръчката на общината за фонтана. Каза ми също, че аз съм толкова красива, че дори не се осмелява да ми предложи да му позирам.

  Сигурно вече предполагаш какво стана, Вангелис! Аз се съгласих да  позирам и отидох с него в ателието му. Той работеше денонощно  и затова , улисана да изпълнявам възможно най- точно инструкциите му, забравих пътя към морето!

  Когато му напомних, че вече трябва да се връщам сред вълните, той се изсмя и каза, че това няма да стане, че много ме харесва и че  ще живея с него и ще му бъда  жена!

 Аз не исках да става така, морските момичета не се омъжват никога, те не могат да живеят на сушата. Плаках дълго и го молех, но той не искаше и да чуе , че ако не се върна веднага в морето, скоро ще умра.

–Няма да умреш, каза ми Валгрен, щом не можеш да ми бъдеш жена, няма да те насилвам, но ще останеш завинаги тук като момиче от бронз! Ще стоиш насред площада, на стотина метра от морето , но никога няма да се върнеш в него! Всички ще ти се възхищават, ще бъдеш най- известната русалка в света !

  И така  стана! Нямах изход , вече не знаех пътя към морето и не можех да се върна, защото ателието му беше в самия Париж!

  Когато бронзовата статуя беше готова, я натовариха на кораб и я изпратиха в Хелзинки. Бях затворена в трюма и само чувах шума на вълните, но не виждах нищо. За всички бях само една статуя, никой не можеше да ми помогне и затова замлъкнах завинаги. Поставиха ме в средата на фонтана, заобиколена от четирите риби и четирите морски лъва, които, също като мене, бяха от бронз и не можеха да се върнат в морето. Хората много се радваха на фонтана  и всички се разхождаха около него, туристите бяха водени тук за да се снимат с най- голямата забележителност на града. Чувах шума на морета, плясъка на рибите, понякога морски птици кацаха на главата ми или  плуваха във водите край мене, но не можех да се върна. И ето , че дойде ти и аз, кой знае защо, реших да ти разкажа историята си...

– Аз не зная какво да кажа...само си мисля дали не мога да ти помогна?

– Колко си добър! И хората тук са добри, но те са северняци и улисани да направят живота си по- удобен, дома си по- топъл, не могат да разберат , че понякога и металното момиче може да страда...А ти идваш от южна страна, там, където водата е топла, а небето синьо през цялата година...Ти имаш топли очи и сърцето ти се раздава за други хора! Ще ти кажа какво може да се направи, но ти едва ли ще съумееш да се справиш ...

  И тогава Вангелис чу най- необикновената история: как може да спаси морските създания от металния им затвор.

– Цялата работа е в това, че водата във фонтана е сладка, а аз не мога да отида до морето, освен ако не плувам в морска вода. Наистина, то е наблизо, вълните на залива се плискат на стотина метра и аз ги чувам постоянно, но това не ми помага! Има все пак, един начин...На дъното на фонтана лежи една раковина, ако я намериш, а след това отидеш на брега и засвириш с нея, ще повикаш стадо китове, които иначе не наближават местата, обитавани от хората. Те изхвърлят мощни струи морска вода, когато излизат да дишат въздух. Ако насочат тия струи, може да достигнат до мене...Така ще можем да се върнем в морето всички. Не се безпокой, металните ни обвивки ще останат тук и фонтанът пак ще е толкова красив!

– Не изглежда трудно, каза Вангелис, още сега мога да вляза и да намеря тая раковина.- И той  понечи да нагази във водата.

– Чакай, чакай!- спря го Аманда- Фонтанът ти изглежда плитък, но не е така. Коварният Валгрен направи така, че когато някой се натопи във водата, дъното пропада на шеметна дълбочина и ти никога няма да стигнеш до него. Водата става тъмна, почти черна и непрозрачна. Няма как да намериш раковината,  дори и да си с водолазен костюм...

– Но тогава какво да направя?- извика отчаяно младият мъж.– Не мога да те оставя така, след като знам какво ти се е случило...Не може ли водата да се спре и когато се източи...

– Не, не, никой не трябва да узнава какво правиш! Така ще събудиш Стражите на Тъмната вода и те ще те отвлекат в техния дом на дъното на подземната река Хилава...А оттам никога няма да се спасиш! Можеш да минеш през прохода на водите, който започва от пристанището и стига до пиедестала ми. Ако тръгнеш оттам, ще трябва да плуваш срещу течението, но  за да не пропаднеш в Тъмната вода, просто трябва да носиш  амулет. Можеш да го купиш от  една жена на пазара, казва се Наоми , има дълга червена коса , сини очи с кафяви пръстенчета около ирисите и зелен гребен над лявото ухо, а на пръста на лявата си ръка носи пръстен с камък във форма на морска звезда. Ще поискаш да ти покаже  Сълзата на морското конче, така се казва амулетът. Няма да го плащаш, за него тя ще поиска да й подариш само една песен от твоята страна. Няма да го слагаш сам на шията си, тя ще ти го сложи. След това амулетът ще ти покаже входа  на прохода. По пътя ще срещнеш три речни дракона, те ще искат да те уплашат и спрат. Те са слепи,  не те виждат, а само чуват къде си. Бъди много внимателен , промъкни се тихо край тях и продължи напред...Ако ли пък те чуят, ще искат да познаеш как се наричат. Трябва да им кажеш имената . Първият, с откъснатото ухо, се казва Хел, вторият, с желязната верига на врата, е Зин, а третият, който няма предна лява лапа, е Ки, както може би се досещаш, наречени са на града Хелзинки. Трябва да се пазиш и от Стражите на Тъмната вода, те са трима и за да минеш незабелязан, трябва да ги приспиш .

– Но как? – попита Вангелис.

– Трябва да спуснеш над тях воала на съня, а него ще трябва да откраднеш от един друг търговец на пазара, казва се Синан от Бурса.

– Но защо да го крада, не мога ли да го купя?

– Нее, той не го продава, държи го заровен под пъстрите шалове на магазина си!

–  Надявам се да го направя, въпреки че никога нищо не съм откраднал...Не се безпокой, с плуването ще се справя, аз съм добър плувец, плувам още от бебе.На моя остров пускат бебетата във водата още когато се родят! Непременно ще стигна до тебе и ще направя всичко така,  както ми казваш! И когато вече си свободна, нали ще ми изпееш най- хубавата си песен?

– О, иска ли питане! Не една, много песни ще ти изпея , добри ми Вангелис! Но вече стана късно, върви на пазара докато не са си отишли търговците!

  Вангелис  лесно намери Наоми, тя беше единствената червенокоса продавачка на целия пазар. Когато й каза какво иска, тя извади една чудновата кутия и му каза да затвори вътре една песен от родната си страна. Вангелис извади телефона си и чудно, мелодията с думите на непознатия тук език се люшна отначало над сергията с тениски и шалове, а после бавно слезе надолу и влезе в кутията...След това Наоми извади от същата кутия един чуден почти прозрачен камък на тънка верижка и го сложи на шията на младежа.

–Внимавайте, млади господине, слушайте какво ще ви каже амулетът. Той няма да ви подведе, само внимавайте да не го изгубите! Когато влезете в прохода , скрийте го под ризата си, защото драконите ще поискат да ви го вземат.

  Вангелис благодари и тръгна, чакаше го по- трудното, а именно първата в живота му кражба. Точно когато се правеше, че разглежда шаловете, някой извика търговеца Синан отзад във склада и младежът бързо ги разрови , намери воала и почти на бегом, напусна магазина и пазара.

  Тогава чу слаб звук , като чуруликане на птиче. Амулетът му говореше! Напътстваше го накъде да върви, напред, наляво, надясно, надолу по стъпалата...

  Така успя да стигне до прохода и без да се колебае, нагази във тъмната, буйна вода и заплува срещу течението. Смело се бореше с него, но напредваше бавно, освен това нищо не се виждаше и не знаеше докъде е стигнал. Изведнъж видя шест червени светлинки. Очите на драконите! Макар и слепи, очите им светеха в  мрака, но и за това го беше предупредила Аманда. Тъкмо да ги подмине, един камък се отрони от тавана и пльосна във водата.

– Кой е там?- извика първият дракон.

– Ако си човек, изгубен си!- изтрака със зъби вторият.

–Изобщо няма да можеш да се спасиш!- изсъска и третият.

  Но вместо да се уплаши, Вангелис се усмихна широко и каза:

– Здравейте, момчета! Не ми е приятно да ви виждам такива сърдити! Как си, Хел? Я, Зин, още ли носиш тая стара верига? Ки, съжалявам, приятел, но нова лапа  все още не ти е пораснала!

– Но как?- зяпнаха от учудване трите дракона и от устите им потече зелена слюнка- Ти знаеш имената ни? Е, тогава нищо не можем да ти направим, върви си по пътя и внимавай да не те срещнат Стражите на Тъмната вода, защото с тях няма да мине номерът с познанството!

  Вместо отговор, Вангелис само им помаха с  ръка и продължи да се бори с течението. Не мина много и ги видя! Стражите !

  Стояха точно на пътя му и нямаше как да се размине с тях. Затова, без да се бави, извади воала, разгъна го и го хвърли върху тях. Не чака много , скоро се чу мощно хъркане , което огласи целия поход.

   Нататък вече беше лесно, скоро стигна до фонтана и лесно намери раковината.  Скри я в пазвата си и излезе от водата. Бързо изтича до брега и засвири с нея като с рог. Внезапно водата закипя, високи вълни яростно заблъскаха кея. Недалеч от пристанището се движеше огромно стадо китове! Колкото повече свиреше младежът, толкова повече вода изхвърляха те на мощни струи, които като водопад се изливаха над фонтана и след това течаха като мощна река обратно към морето!

   Малкото хора, които се движеха по улицата край пазара, спряха и се загледаха в чудото. Но това, което последва, беше още по- невероятно. В новообразувата река плуваше прекрасна златокоса русалка, следвана от четири морски лъва и също толкова огромни риби!

   Не след дълго  морското момиче стигна до брега и оттам , след като възседна гребена на една вълна, бързо се отдалечи към стадото китове. Когато ги стигна, пъргаво се покатери на гърба на водача им, помаха с ръка и запя!

   Никой не беше чувал толкова прекрасна песен, толкова чуден глас! Заедно  нея запяха и китовете, а морските лъвове...Те само пречеха, колкото и да се стараеха, знаете, че точно те не могат изобщо да пеят!  Дори и всички учители по музика да се опитват да ги научат, няма да успеят!

– Тази песен е за тебе, скъпи Вангелис! – извика момичето- Бъди много щастлив и дано да намериш най- прекрасното момиче някъде по света!

– Аманда, Аманда, не се сбогувай, моля те! Остани още малко!

– Не мога, Вангелис! Отивам си у дома!

– Тук морето е толкова студено, защо не дойдеш в моята страна? Дори съм сигурен, че там ще имаш компания. Недалече от моя остров живеят сирените! Е, аз не съм ги виждал, но чичо ми Одисей, който е капитан на кораб, ги е срещал и може да те запознае...

  Отговори му само смехът на Аманда, която все повече се отдалечаваше заедно с песента си. А китовете все така продължаваха да пеят с нея като необикновен хор...

  И така, приказката за Вангелис, който освободи пленената русалка, вече е към своя край. Дали Аманда е посетила островите на Гърция? Дали се е срещнала със сирените? И дали те наистина живеят там, или чичо Одисей просто е разказал една моряшка небивалица?

   Наистина не мога да ви отговоря на тия въпроси. Знам само, че по пътя си обратно към Атина, Вангелис се отби при един свой приятел в Пловдив и там се запозна с красива девойка. Беше запленен от нея и затова тя отиде с него за да му позира за статуята на нимфата, която покровителства рибарите от селото му още от древността. Статуята стана наистина прекрасна, можете да отидете и да я видите!

  И това е всичко, което знам по въпроса...