Ръце - сажди
Разлети вопли се кискат, сякаш със метален глас, в ъглите. Ъглите, по които текат мислите… пристъргват точно на мястото, където колебанията ми се срещат със поривите… и от вопли се превръщат в задъхване.
Натрапчиви мисли приемат превъплащения на многолики уплахи в разширените ми зеници и успявам да видя в очите си онзи неистов страх на дивите коне от неспокойните ми сънища. Подгонени. Сънища - томове обект на анализност…
Ако китара и цигулка заплачат в едно, ще успееш ли да чуеш болките им? До безизходност удвоени. Ще надвиеш ли глухостта на измислените ти образи? С вяра, че надмогването на въображаемите окови ще донесе съзидание?
От толкова опити да запазим огъня, в шепите ще пребъдат само въгленчетата, изгарящи неусетно пръстите. А ние ще премръзваме в пустото разстояние между душите си. Забравили една за друга.
И ще се будим във всички следващи утрини със черни - от сажди - ръце. И ще ги крием, травмирани. Като деца, които страдат от това, че са различни…
И без да помним, ще се осъждаме и виновно ще навеждаме глава. Неподозиращи, че саждите родени са от огънчета, които палили сме всяка вечер на заспиване… Когато плахо ръката ми се е вплитала в твойта ръка.
© Ралица Стоева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
В една частица от секундата, ако можех да усещам, след всичко, което втърди моето сърце, бих желал да усетя творби те ти.
-
Стреляш... на посоки...
Ами ако се върне към теб?
Поздрави! -
След безмислени действия и неволни рани, всичко се изпепелява. Миговете са си мигове, но кратки. Усещането за горчиви сажди надделява. Може би не трябва толкова да се анализира, а да се потърси нова искра от която да лумне огън.
Замисляш, Рали! Това тук го чета за пореден път и все не мога да измисля точния коментар.
Поздрав! -
Запази огънчето в душата си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
