Ръката на жена му
Калоян лежеше на леглото в дъното на стаята, където светлината беше оскъдна. Там обикновено поставяха безнадеждните случаи или тези, чието състояние беше много тежко.
В стаята бяхме още трима души. Един осемдесет и пет годишен дядо оптимист, чиято уста не млъкваше, опериран от херния, аз, с току що изваден апандисит и Полковника, който беше тука отдавна с някакво коремно усложнение.
Всичко би било нормално потискащо като в обикновена болница, ако не беше една малка подробност.
Калоян и сестра му.
Калоян беше петдесетгодишен мъж, с увреждане на гръбначния стълб от наскоро претърпяна злополука, което бе довело до пълна безчувственост от кръста надолу. Бяха му направени две операции, втората частично сполучлива, която бе върнала до известна степен чувствителността в краката. След упорита рехабилитация няколко месеца Калоян можел да става сам, да прибира катетъра си в гащите, надути от памперсите и да прави няколко стъпки с придружител.
За всичките си отделителни функции ...