Вървяхме дотук, ще продължиш ли? Добре! Давай тогава! Искаш ли ръката ми? Не, добре... Малко остана още, знам, че е трудно, но давай, не спирай, не се плаши, аз съм тук! Вървяла ли съм по този път?! Даа, как да не съм, вървях, но не стигнах докрая, само се връщах по същия път и отново и отново усещах всичко болезнено, но заслужено. Не се страхувай! Продължавай! Вятър е това! Искаш ли ръката ми? Не! Няма да е нужна. Само лек ветрец, който те гали. Помниш ли колко пъти дъха ти е бил учестен? Сигурно е бил в пъти по-силен.. Огън? Страх те е? Изгарял те е? Със сигурност други страхове и болки повече са те изгаряли отвътре. Искаш ли ръка? Не! Можеш да преминеш огъня и без моята помощ! Само една голяма крачка и си от другата страна! Вода? Ще се удавиш ли? Няма водовъртеж, не е дълбоко, давай! Сълзите изляти са повече.. Искаш ли ръката ми? Не! Можеш и без нея.. Тъмно е? Ориентирай се по гласа ми, върви, давай, чуваш ли ме? Тук съм! Няма да те оставя! Знам, че те е страх! И аз преди го изпитвах този страх, но толкова пъти минавам от тук вече и знам пътя наизуст дори и в тъмнината.. Видя ли, че можеш! Няма да ти дам ръка! Нямаш нужда от нея! Знам, че можеш да се справиш! Да, това е изгрева! Това е слънцето! Сега аз искам! Подай си ръката! Опитай се да го докоснеш! Да, горещо е.. Премина през толкова.. Можеш и сега! Дай ми ръката си, искам я сега.. Тук и сега само имам нужда от нея. Аз искам да го достигна! Но не мога.. Искам помощ от теб да се изкача.. Сигурен ли си? Не се отказвай тогава! Мини пред мен.. Благодаря ти.. Изгаря те? И мен.. Това си ти! Ти си слънцето! Слей се! Не се страхувай! Така както след мрака, то отново има смелостта да се покаже, тогава нищо не може и теб да те спре! Аз съм с теб! Не пускай ръката ми, аз не искам да пусна твоята!