Кравите, олекотени, преживяха в обора. И тази пролет внукът на Динко помагаше за избиването на пухкавото масло. Дървените бутала за биене чукаха равномерно по кечето със сметаната, под ръцете на дядо Динко.
Малкият Костадично пусна на земята ведрото с млякото и посегна към тревата. С разперени крилца и отмаляла от взиране в небето главица, под зелената плетеница, се гушеше полугола лястовица. Необятността на синьото примамваше възторжено към полет, но крилата не бяха преодолели гравитацията, въпреки освободеното съзнание.
Момчето вдигна птицата в шепи и бързешком се покатери по високата ограда, деляща дворовете на братята Динко и Стоян. От съперничеството на двамата старци никнеха бурени, които като завеса заличаваха следите на общата им кръв, скриваха светлината от очите им. Динко разбиваше бяло пухкаво, някак с облачна мекота масло, а от Стояновия двор се носеше упойващ аромат на ягодово сладко. От години деляха хорското признание. За слава враждуваха. Никога никой от тях не бе опитв ...