Някога, сред хълмовете на средновековна Германия, се издигал прекрасният замък Вайнсберг. Жителите на замъка си живели средновековния живот по най-добрия начин - окачвали гоблени, ядели хляб, твърд като броня и вероятно спорели чия коза на кого принадлежи. Докато не ги сполетяло бедствие: появила се армия.
Не просто армия, ще знаете. Това била армията на крал Конрад III, дружина от калени в битки войници, обсадни инженери и един човек, който винаги питал: „Стигнахме ли вече?“. Конрад бил решил, че замъкът трябва да бъде негов. Хората от Вайнсберг на свой ред решили: "Тц."
Конрад обсадил Вайнсберг с увереността на някой, който се е упражнявал върху пясъчни замъци. Дните се превърнали в седмици, а моралът сред защитниците на крепостта взел да поспада. Те вече били склонни да погледнат творчески на подходящите за супа съставки, а споровете за козите ескалирали до схватки с требюшети.
Междувременно Конрад и хората му също ставали капризни. В края на краищата това не се оказала бърза работа ...