Благодаря на всички за коментарите. Може би наистина първа глава не беше особеенно сполучлива, от тук нататък ще гледам да съм по-съзнателен за написаното.
------------------------------------

Утрините в Кроок бяха доста студени дори и през лято то. По главната, една от няколкото улици, цареше известно оживление. Сноваха пикапи натоварени с инструменти, ветеринарите товареха елени в ремаркета, хората отваряха малките си магазинчета, а децата отиваха на училище.
Декорът на пробуждането също бе доста особен. Къщите бяха на известно разстояние над земята. Повечето бараки бяха направени от дъски или от товарни контейнери. Имаше и много тенекиени колибки и фургони. Сякаш дори и най-малката постройка си имаше комин и антена. Всичко бе боядисано в най-различни ярки цветове което придаваше на Кроок чудновата и някак приказна атмосфера.
Матео седеше на една пейка, целия загърнат в одеяло. В момента, всичко това му беше безразлично. Болката в гърдите и главата тъкмо започваше да става поносима.
Не след дълго от към хотела се зададе Ира. Подвижната дебела бабка му подаде здрав чифт панталони, които Матео незабавно надяна с леко виновна усмивка.
- Благодаря.
- Запазих ти и старите, разпрани са почти до коленете. Може да се фукаш с тях като се прибереш.
- Страхотно, вече имам два такива, но това ти много добре си спомняш.
Матео познаваше старицата още от миналата година. Тогава лежа в болницата няколко дена, при сходни на сегашната ситуация обстоятелства. Бъбривата лекарката беше единствената му компания, и те още тогава бързо се сприятелиха.
Ира седна до него, измъкна от престилката си лула, напълни я с тютюн и запуши, предложи и на пациента си, който учтиво отказа.
- Докато беше в безсъзнание те чух да бълнуваш за Маркус Гром. Заради него ли си дошъл?
- И да не си ме чула да бълнувам, със сигурност вече всички знаят. Мисля да напиша голяма статия в няколко броя. Отначало бях скептичен, но редактора каза, че ще се хареса.
- И правилно си си мислил. За какво ти е да се занимаваш с това. Да си беше продължел с пътеписите и научно популярните статии. Чела съм ги, добри са.
- Да, но с Гром е друго, той е изчезнал без никаква следа, просто така, сякаш...
Ира откъсла лулата от устните си и прошепна с твърд глас.
- Един съвет от мен, не се занимавай. - след което отново захапа лулата.
- Че какъв е проблема, най-вече местните са заинтересовани да се хвърли светлина по случая.
Ира издиша кълбо дим.
- Ето видя ли, сам се досети, че ти го казвам заради местните. Ти май не си седял покрай масите на ловците и май не си наясно, че историята с "изчезването" на Маркус, или както го наричаха, "невероятния", в общи линии е ясна.
Старата лекарка направи още една пауза за да си дръпне и на журналиста не му оставаше друго освен да я изчака.
- Синко, знаеш защо правителството плаща за всеки нокът от палец на импробус.
- Да, цените на месото растат, правителството търси алтернатива с производството на еленово месо, а импробуците доста затрудняват този тип дейност. Каква връзка има това?
- Връзката момчето ми е, е че всеки си гледа собствения интерес, без да го интересува общия такъв. Еленовъдите си гледат елените, а ловците, съответно, палците.
- Чакай, вече знам на къде биеш.
- Така ли ? Не се изненадвам, че стана толкова бързо. Още ли мислиш, че е мистерия, момчето ми?
И все пак нещата не се връзваха напълно, Матео беше готов да поспори.
- Едно от преимуществата на това да си ловец на импробуси е, че винаги имаш добре платена работа, която никога не свършва. Никой не би трябвало да се чувства застрашен, от това, че някой, едва ли не ще изтрепе всичките зверове. Популацията на импробуси никога до сега не е намаляла.
- Момчето ми, ти май не знаеш какво движи обикновения човек. Знаеш ли веднъж какво почна да говори племенника ми докато беше пиян. Аз си го познавам добре, и знам че няма как да го измислил сам, от неговата дружина са му наприказвали. Та ето какво е притеснявало тези славни ловци. Според тях, благодарение на Маркус, са постъпвали повече палци, което неминуемо щяло да доведе до един вид инфлация, и палците скоро щели да се изкупуват на ниска цена.
 - Това е нелепо, целта е да се стимулира изтребването на вредителите, по-вероятно е да поскъпнат от колкото да поевтинеят. Пък и това е начин да се наливат средства в региона.
Лекарката само сви рамене и го погледна сякаш искаше да каже "иди им го обясни на онези".
- И все пак всички са го уважавали...
- Все още ли смяташ, че не е възможно да уважаваш и мразиш едновременно? Ловувал си толкова време с тези хора и още не ги разбираш . Може би не е изглеждало така отстрани, но истината е, че всички до един му завиждаха заради успеха. А го мразеха още повече, защото, както сам знаеш, Маркус така и не разкри и троха от тайните си умения.
Ира имаше право. Беше една от най-старите жени в този край, и беше малко странна. Имаше маниер на светска хроникьорка, но все пак в нея личеше сериозност неприсъща на нито една клюкарка.
Матео се загледа в разноцветните кутийки пръснати покрай пътя. Сякаш всеки се стремеше да избегне каквато и да е хармония в цвета, размера и пропорциите на жилището си спрямо това на съседите. Дори и електрическите стълбове следваха тази зависимост.
Нямаше как да обори събеседничката си, но все пак чувстваше, че не е права и тя сякаш усети това.
- Виждал ли си лицето на Будай, когато товарят някой ковчег на кораба, за него това е загуба.
Човек е по-страшен от всеки хищник, по страшен дори и от импробусите. Пак ти казвам, недей човърка в тази история, не се знае чия опашка ще настъпиш. Маркус Гром беше доста значим човек и последиците за убиеца му биха били неминуеми, за това който и да е той, ще се брани на всяка цена.
Матео не каза нищо, реши да отклони темата, имаше още един въпрос който го вълнуваше.
- Разбра ли се как звяра който ме нападна е преминал през ловджийските патрули и загражденията?
Ира издиша, пое си въздух, сякаш няколко пъти искаше да каже нещо, но все не можеше да се реши, или не знаеше как точно да го каже. Накрая тя почеса сбръчканата си буза с края на празната лула и каза:
- Виж, аз съвсем не случайно съм седнала да те предупреждавам.

 

-----------------------

Разказът е в 6 глави, бих оценил всякаква конструктивна обратна връзка и коментари. Благодаря!