Сам в бара
На баровката М. и останалите баровски поетеси и поети
Любимо занятие – седя си в бара. Сам…
Не, фактически барът е пълен. Петък вечер. Малко свобода след работната седмица. Но никой от тук спасилите се не желае да подари свободата си. Най-вече на любимото същество. Любов – любов, но свободата…
И в бара е като в консервна кутия с цаца. Кой наляво, кой надясно. Цаца в собствен сос. А сосът е различен – кой е на уиски, кой на водка, кой на текила. Има разлика. Макар течността да е една и съща. Оригинална. Сам Мето я прави у дома си. Зная го, защото барманът ми е приятел. И затова ми сипва пак тоник. С лед.
Което отново ме връща при жена ми. Тонизираща и ледена…
Но съм дошъл да поживея малко като човек. Което означава – сам в бара. Извън него съм всичко друго – заместник на вибратора, вол на нивата, послушно магаре, сляп верен пес…
Тук съм аз. Защото съм сам. А самотата е най-ценна и най-защитаваща те сред тълпата. Затова всички сме сами. Дори тези – а може би най-вече те, които са по двойки или в компания. Пият заедно, всеки говори нещо, понякога дори се изслушват… И се усамотяват в гмежта от думи, алкохол, тела, лица-завеси…
Пия си тоника и си мисля. Поне така изглеждам. Всъщност, главата ми е старателно опразнена. За седмичното почистване. Никакви мисли, никакви идеи, никакви проблеми…
Освен един – старателно държа чашата и внимавам да не се олея. Физически и психиатрически. След седмичния потоп от грижи и проблеми, самотата отнася тинята нейде далеч, далеч.
Чак към идващия понеделник…
Две фигури едва не се блъсват в мен, та се налага за момент да върна съзнанието и леко направя път. Извиняват се. Мъж и жена. В смисъл на пол. Иначе е ясно. Ще се опитат да заметат проблемите си в някое легло. Или в кола. Или на поляна. Или…
А после, разменили проблемите си, ще разберат, че не са ги замели, а просто напъхали под душевните черджета. Където отдавна е струпан толкова житейски боклук, че всяка грижа, подушвайки го, пада и умира. Най-вече от завист…
В бара има немалко жени. И те бягат. От себе си. Когато жената иска да си почива по женски – тя отива с приятелка в кафенето и дълго, дълго разменят пресни клюки. Обсъждат околните, защото ги е страх да се взрат в себе си. Но реши ли се на подвиг – да надникне в душевната си бездна, жената постъпва като човек. Отива в бара. Където алкохолът разбива оковите в и около свободната личност. Тогава тя става част от архипелага самотни острови в бара – замълчала, превръщаща ежедневието в мисли, под въздействието на мощния катализатор…
Там пък някой е рухнал до бара. Едно време така отсечено са падали по барикадите. Днес барикади няма. Обаче, на човек все му се ще да рухне нейде. И да мине в друг свят. Някога – на идеалите и мечтите, днес на хаповете против главобол сутрин…
Много мисля…
Кимам на бармана. Приятелчето разбира – време е. И вади изпод тезгяха моята бутилка. Поне така ми разправя. Макар и двамата да знаем – от Метовите е.
Време е за усамотяване от самотата…
Наздраве, душо моя последна!
И друго - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
