Сам в бара
На баровката М. и останалите баровски поетеси и поети
Любимо занятие – седя си в бара. Сам…
Не, фактически барът е пълен. Петък вечер. Малко свобода след работната седмица. Но никой от тук спасилите се не желае да подари свободата си. Най-вече на любимото същество. Любов – любов, но свободата…
И в бара е като в консервна кутия с цаца. Кой наляво, кой надясно. Цаца в собствен сос. А сосът е различен – кой е на уиски, кой на водка, кой на текила. Има разлика. Макар течността да е една и съща. Оригинална. Сам Мето я прави у дома си. Зная го, защото барманът ми е приятел. И затова ми сипва пак тоник. С лед.
Което отново ме връща при жена ми. Тонизираща и ледена…
Но съм дошъл да поживея малко като човек. Което означава – сам в бара. Извън него съм всичко друго – заместник на вибратора, вол на нивата, послушно магаре, сляп верен пес…
Тук съм аз. Защото съм сам. А самотата е най-ценна и най-защитаваща те сред тълпата. Затова всички сме сами. Дори тези – а може би най-вече те, които са по двойки или в компания. Пият заедно, всеки говори нещо, понякога дори се изслушват… И се усамотяват в гмежта от думи, алкохол, тела, лица-завеси…
Пия си тоника и си мисля. Поне така изглеждам. Всъщност, главата ми е старателно опразнена. За седмичното почистване. Никакви мисли, никакви идеи, никакви проблеми…
Освен един – старателно държа чашата и внимавам да не се олея. Физически и психиатрически. След седмичния потоп от грижи и проблеми, самотата отнася тинята нейде далеч, далеч.
Чак към идващия понеделник…
Две фигури едва не се блъсват в мен, та се налага за момент да върна съзнанието и леко направя път. Извиняват се. Мъж и жена. В смисъл на пол. Иначе е ясно. Ще се опитат да заметат проблемите си в някое легло. Или в кола. Или на поляна. Или…
А после, разменили проблемите си, ще разберат, че не са ги замели, а просто напъхали под душевните черджета. Където отдавна е струпан толкова житейски боклук, че всяка грижа, подушвайки го, пада и умира. Най-вече от завист…
В бара има немалко жени. И те бягат. От себе си. Когато жената иска да си почива по женски – тя отива с приятелка в кафенето и дълго, дълго разменят пресни клюки. Обсъждат околните, защото ги е страх да се взрат в себе си. Но реши ли се на подвиг – да надникне в душевната си бездна, жената постъпва като човек. Отива в бара. Където алкохолът разбива оковите в и около свободната личност. Тогава тя става част от архипелага самотни острови в бара – замълчала, превръщаща ежедневието в мисли, под въздействието на мощния катализатор…
Там пък някой е рухнал до бара. Едно време така отсечено са падали по барикадите. Днес барикади няма. Обаче, на човек все му се ще да рухне нейде. И да мине в друг свят. Някога – на идеалите и мечтите, днес на хаповете против главобол сутрин…
Много мисля…
Кимам на бармана. Приятелчето разбира – време е. И вади изпод тезгяха моята бутилка. Поне така ми разправя. Макар и двамата да знаем – от Метовите е.
Време е за усамотяване от самотата…
Наздраве, душо моя последна!
И друго - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Щураче!
Алкохолът е наградата и наказанието за човешкия живот... -
Когато човек е жаден търси вода, когато е гладен търси храна, когато... няма да изброявам повече. А когато не знае какво иска отива на бар. На това се дължи успеха на кръчмите, пълно е не със самотни, а със смотани
-
Благодаря, Гавраиле!
Утре сме в нашата кръчма... -
Философски поглед върху самотата която ни прави чужди на самите нас поднесен в подходяща мизан сцена.
-
Благодаря, Ангелче!
Знаеш ли каква идея ми подметна... Ще видиш... -
Благодаря, адаш!
За понеделник см подготвил нещо за кръчмето и поетите там. -
Много мислиш, приятелю, казвам го, като човек страдащ от същото заболяване - само болки и проблеми, адаш... и елексира на Мето не помага...
Поздравявам те. -
Благодаря, ДПП, Стойчо, Дон!
-
Текстът, с неговата идейност и сгъстени наблюдения, ме отведе напряко към нещо:
https://www.youtube.com/watch?v=gxEPV4kolz0
Броячите на облаци и гледачите на хора може да са сами, но самотни биват твърде рядко. -
Въпрос на гледна точка... но пък хубаво си я описал Все някой ще си намери "питието" тук.
-
В бара е като на пазара. Разликата е в цената...
-
Благодаря, Пепи, Мариана, Красе, Елке, Росилина, Юри, Младене!
Просто си седя в бара... И гледам. А после го записвам.
Младене,
говорих за разликата между комунисти и партийци.
И, впрочем, познавах един, който беше в Белене. Хванаха го с крадена нафта. Предполагам - по идеологически причини. -
In vino veritas! Само по себе си човешкото същество търси себеподобни, за да оцелее. На барикадата, в бара, на пистата. Аз пък бягам - в парка, в планината, по булевардите и срещам вглъбени в собствената си вселена мъже и жени. И на финала рухваме изчерпани, изпразнени и малко по-щастливи...Понякога всичко, от което се нуждаем е малко самота в тишината!
-
Харесаха ми размислите! Да избягаме от проблемите, от сивия живот, от всекидневните задължения и...от половинките! Временната свобода е наложителна, иначе...Поздравления, чувството за хумор е прекрасно!
-
"...Извън бара...заместник на вибратора..." - чудесна находка! Барът - като ситуационна система за заместване на свободата, когато нямаме въображение за нея. Хареса ми, Геориги!
П.П. По повод комунистите и вината им. По пътя на предложената от теб логика и нацистите не бяха виновни. А само Хитлер! Ама не е така. -
Почвам да съжалявам защо не съм барман. 😋Толкова материал щях да имам сега за разказване .Хубаво и много замислящо е Георги!
-
В бара бързо могат да ти прекъснат усамотението, но пък ако попаднеш на някоя самотна душа и си размените проблемите има голяма вероятност да бутнете барикадата... Тоникът, ледът, или комбинацията от двете създава впечатление, че "жената постъпва като човек"... мисля си...
-
на бар е като в изповедалня...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Интересен разказ и чак и аз се замислих.