10 июн. 2022 г., 07:08

Само(по)лет 

  Проза » Рассказы
651 1 1
4 мин за четене
(Има и друго, освен тези нощи)
Жената до мен се върти неспокойно на седалката, проверява колана си няколко пъти, прибира масичката пред себе си, намества чантата под краката си, после отново проверява колана. Погледът ѝ шари между стюардесата и мъжа на съседната седалка. Той държи малко момиченце, на 3-4 годинки. То недоволно клати глава, а бащата се мъчи да му обясни нещо на холандски. След малко момиченцето проплаква разстроено "мама", две ръце се протягат от задната седалка и тъмнокоса жена го поема в прегръдките си, утешавайки го на български. Чудя се какво се върти в малката му главичка, на кой език плачат двуезичните деца или винаги всичко зависи от това кой те слуша.
Самолетът набира височина, жената до мен видимо се успокоява след успешното излитане. Не минава много време и по клюмналата ѝ глава подозирам, че е задрямала. Свалям леко погледа си с намерението аз също да поспя, когато виждам светналия екран на телефона ѝ. Не очаквам нищо, чисто и просто любопитство ме кара да плъ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиана Манолова Все права защищены

Предложения
: ??:??