11 сент. 2008 г., 00:00

Самодивско цвете 

  Проза » Рассказы
1450 1 2
12 мин за четене
Тялото и потръпна рязко и тя се събуди, като едва потисна силния писък, проправящ си път от устата и навън. Отново странен сън. И не просто странен. Изчерви се, нещата, които бе правила, не би и помислила да ги извърши наяве. Тялото и все още пулсираше от възбуда, а топлината между краката някак си странно я караше да се чувства приятно. Пипна се. Беше мокра. Тези сънища бе започнала да сънува откато стана на 12. За първи път обаче сънят и бе такъв и тя разбираше достатъчно, за да е наясно, че това, което бе правила, е нередно, но и харесваше. Днес щеше да навърши 17, беше рожденият и ден. Погледна през прозореца. Луната в целия си блясък огряваше поляната пред къщата. Беше краят на лятото и за това беше отишла на село, за да види баба си. А и тези сънища я притесняваха, искаше да поговори с баба си за тях. Случваха се при пълнолуние. Винаги по това време. В тях тя сякаш влизаше в сънищата на хората и там правеше каквото си искаше. В 8 клас например, когато все още бяха приятелки с Але ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Ганчев Все права защищены

Предложения
: ??:??