Тялото и потръпна рязко и тя се събуди, като едва потисна силния писък, проправящ си път от устата и навън. Отново странен сън. И не просто странен. Изчерви се, нещата, които бе правила, не би и помислила да ги извърши наяве.  Тялото и все още пулсираше от възбуда, а топлината между краката някак си странно я караше да се чувства приятно. Пипна се. Беше мокра. Тези сънища бе започнала да сънува откато стана на 12. За първи път обаче сънят и бе такъв и тя разбираше достатъчно, за да е наясно, че това, което бе правила, е нередно, но и харесваше. Днес щеше да навърши 17, беше рожденият и ден. Погледна през прозореца. Луната в целия си блясък огряваше поляната пред къщата. Беше краят на лятото и за това беше отишла на село, за да види баба си. А и тези сънища я притесняваха, искаше да поговори с баба си за тях. Случваха се при пълнолуние. Винаги по това време. В тях тя сякаш влизаше в сънищата на хората и там правеше каквото си искаше. В 8 клас например, когато все още бяха приятелки с Алена, се случи нещо. Тя харесваше едно момче от горния клас. Беше готин отвсякъде, дори учителите го харесваха. Беше самоуверен, със страхотна прическа и каквото облечеше, винаги се превръщаше в мода за момчетата в училище. Тя сподели на Алена за чувствата си. Приятелката и се усмихна само и  каза, че не е единствената. После преминаха на други теми. На другия ден след училище не успя да намери приятелката си и така пет дена подред. На следващата седмица една тяхна обща позната я заговори и от нея разбра, че най-новата клюка е, че Пламен ходи с приятелката и. Побесня, избяга от училище и плака цял ден, докато вечерта не заспал със сълзи на очите. През нощта сънува, че среща Алена в парка как се натиска с Пламен и я хваща за гърлото, като започва да я души. Пламен се смееше със зловещ смях. От небето заваляха черни снежинки, които покриваха всичко наоколо сякаш в отговор на настроението и  изцапаха русата коса на бившата и вече приятелка, чиято съпротива бавно намаляваше. Като не усети повече мърдане, тя я пусна и целуна Пламен, като стръвно захапа устната му, като по-този начин го накара да спре да се хили като идиот и да изреве от болка. След това се събуди. На другия ден Пламен беше с подута устна, а приятелката и не дойде на училище. Появи се след десет дена. Бяха я спасили на косъм. Майка и се усъмнила, че тя не идва за закуска. Извикали линейката, по изключения тя дошла навреме. Дълго време Алена носи шал, за да не се забелязват белезите от пръстите по гърлото и. Искаше и се да и се извини, но реално не бе направила нищо. Алена я избягваше с боязън в погледа. Не се разчу нищо. От този ден обаче тя си лягаше в леглото със страх. Скоро разбра, че тези сънища се появяват само при пълнолуние. Следващият такъв случай бе след около месец. Едно момче я бе обидило, че никой не би излязъл с нея, защото е странна и побъркана:

- Майка ти беше побъркана, а сега и ти.

Тя отиде в тоалетната и си поплака. А той изпращаше още подигравки зад гърба и. Майка и бе прекарала в лудницата, когато бе на нейната възраст, но сега беше много добре и работеше в банката, никога нямаше да работи там, ако и имаше нещо. След една седмица дойде пълнолуние. На другия ден момчето бе с лепенка на носа и памук в ноздрите. Гледаше я странно и уплашено, но нищо не каза. Срамуваше се, че бе пребит от момиче, а и не можеше да си го обясни как бе станало. Оперираха го след месец. В съня си тя бе се приближила, докато той се прицелваше в някакъв елен с арбалет. Тя го потупа по гърба. Той се обърна изненадано и тя го фрасна по брадичката и след това добави един юмрук в носа му. Чу се изхрущявяне и отново заваля черен сняг.

Разтърси глава и прокуди странните си мисли от главата. Обаче една отново се появи. В 9 клас ходеше с едно момче и тогава отново сънува сън. Как се натиска с него в градинката зад училището. След този сън той започна да я избягва. Тези сънища и носеха само неприятности. Имаше и обикновени, като например как се разхожда с приятелка в парка и други подобни, оставащи без последствие. Веднъж като сънува как играе волейбол с приятелки, падна и на другия ден имаше синина. Никога не разказваше сънищата си, да не би някой да се досети. Ако по тялото и останеше следа, то бе от нещо, което сама си бе причинила. Беше установила, че единствено тя имаше тази способност и адски се плашеше. Започна да се преоблича и забеляза синина над гърдите си. Белегът беше любовен. Тя се изчерви. После се замисли...

Как така? Може би този сън не бе неин? Момчето го бе видяла в центъра на селото, когато отиде да си вземе сладолед. Той слезе от един фолксваген с някакъв мъж. Той също я видя. Уплаши се и бързо се облече. Трябваше да поговори с баба си.

Слезе в кухнята. Баба и шеташе и приготвяше мекици. Обожаваше ги. Облиза се и седна на масата, където я чакаха няколко готови и поръсени с пудра захар. Захапа първата и отново се замисли. Явно не бе единствената със силата да пътешества из сънищата на другите или може би тя създаваше техните сънища? Не можеше да си го обясни. Той обаче бе навлязъл във съкровените и мисли и се бе възползвал от нея. Макар че от нейна страна нямаше съпротива. Все пак не бе стигнал до края. Освен това снегът, завалял в съня и, бе розов, а това означаваше, че и е харесало и сънят си е неин. Само тази смучка, която в момента бе прикрила с руж, я смущаваше.

- Бабо, трябва да поговорим.

Баба и извади още една готова мекица от тигана. Спокойно я постави в купата, в която щяха да и правят компания още дузина, сложи капака и се извърна към нея:

- Кажи, дете.

- Бабо, не ми викай дете, вече съм голяма.

- За мен винаги ще си останеш дете. Кажи сега.

- Уффф, добре, ето какво...

Тя започна да разказва. Не усети как се изниза времето. От време на време спираше да отхапе от топлите мекици и да отпие от бавно изстиващото мляко, подправено с билки от планината по рецепта на баба и. От време на време и баба и я прекъсваше с насочващи въпроси. По изражението и усещаше, че тя не е изненадана.

Баба и се замисли и въздъхна:

- Защо не ми каза по-рано.

- Мислих си, че е временно.

- Имаш късмет, че няма сериозно пострадали. В нашия род това го има от години. Свързано е по някакъв начин с тукашната гора. Тя е разположена на много километри в тази равнина. Никой не я е изследвал напълно. Мога обаче да те науча да контролираш тази способност. Много родове от тук имат тази способност. Мисля, че е свързано с това кога са родени, а ти си родена по пълнолуние, може би и въпросният младеж, дето ти е направил синината, също е роден тогава. Жасмин, успокой се, ще оправим нещата.

Тя бе прикрила любовния отпечатък бързо, изчервявайки се.

- Как мислиш, че се запознах с дядо ти? Ами аз го предизвиках насън, така се получиха нещата между нас. Насън ти си способна да направиш повече, отколкото наяве, защото съзнанието ти не е ограничено от нищо и се подчинява основно на собствените ти желания. Трябва да се научиш да го контролираш. Ела с мен в гората.

Двете потеглиха пеша и след малко бяха стигнали до първите борчета. Навлязоха в гората и стигнаха до една полянка с кръгла форма. В средата имаше едно дърво, което се извисяваше над околните със съвършена форма. Баба и застана на колене пред дървото и  направи знак да последва примера и. Жасмин я последва.

- Майка ти не поиска тази сила, защото я плашеше. Тя я отхвърли и отиде в един център, там потисна сънищата си с лекарства, затова онова момче ти е казало онова лошо нещо. Сега затвори очи и си представи нещо хубаво. Ако искаш и това място ще свърши работа. Отпусни се и се остави в прегръдките на съня.

Жасмин затвори очи и  бавно се унесе. Насън видя Луната в цялата и прелест. Тогава от нея видя образа на баба си.

- Сега в съня ти сме заедно. Върни се назад във времето, когато за първи път си сънувала онзи сън с Алена.

Луната се завъртя и тя се върна назад. Видя как Пламен се хилеше като кретен и усети надигащата се в нея ярост. Баба и се появи от лицето на Алена.

- Сега си мисли за нещо хубаво, за някакво хубаво място. В главата на Жасмин бавно се появи образа на красивата полянка, на която се намираше, видя някакви странни цветчета по нея.

- Това е Росен, така се нарича. Самодивите са ни го оставили. Откъсни едно, само едно от него и го помириши. Усещаш ли миризмата?

Миризмата бе опияняваща. В този момент яростта отново се завърна в нея и тя изгуби образа.

- Върни се на полянката веднага.

Гласът на баба и бе заповеден и тя я послуша. Помириса отново цветето.

- Сега легни и се отъркаляй три пъти в четирите посоки на света. За всяка се потъркаляй по три пъти в тези цветчета.

Жасмин последва съвета и. Усети да я изпълва вътрешна сила и сякаш красивата миризма бе проникнала във вените и.

- Според легендата, нашият род е създаден от самодиви. И силата ни се пренася само към жените. Силата ни идва от гората и чрез нея ние можем да я използваме. За добро или лошо. Изборът, дете, е твой. Сега отвори очи.

Жасмин отвори очи. Усещането бе изпълващо и тя леко кихна. Част от прашеца на цветето бе проникнал в ноздрите и. Усмихна се.

- Благодаря ти, бабо.

- Няма защо, дете, а сега да се прибираме, че окъсняхме.

Погледна нагоре. Слънцето бе превалило обяд и в корема на Жасмин се чу къркорене.

През нощта тя заспа с удоволствие за първи път от години. Момчето отново се появи в съня и се наведе да я целуне. Жасмин си представи китка росен и я откъсна. Помириса я и сложи ръка на устата му:

- Не искаш ли първо да се запознаем? И да се видим на живо?

Той зяпна и изчезна от погледа и. Жасмин се засмя и яхна белия кон, на който той бе дошъл.

На сутринта, докато закусваше с мекиците на баба си и отпиваше от ароматното мляко, на външната врата се почука.

- Бабооо, аз ще отворя.

На вратата стоеше тайнственият младеж. Жасмин се разсмя.

- Извинявай за снощи и онази нощ, искаш ли да излезем на кафе?

- А как се казваш?

- Ангел.

- Аз съм Жасмин. Приятно ми е.