Самопомощ
Рай
Или вместо опиум
Тук няма болка. Няма сълзи, тревога и ужас. Спокойствие е тук. Защитено е тук. Тук е крепост. Въздушна. Велика. Има безкрайно синьо небе, в което са потопени и плуват най-различни пухени облаци, преливащи цветовете си ту в розово, ту в млечно бяло. Във въздуха е топло като в прегръдка на красива жена. Но е и прохладно. Има бриз, който се впива във всичките ти сетива. Усещаш го как изпълва кожата ти, дробовете ти, обгръща косата ти.
Тук си душа. Няма страшно.
Само някоя пъстрокрила пеперуда пресича пътя ти, подгонена от весели врабчета или пияни от росата мушици, които обаче не ти обръщат никакво внимание.
Ти си дух. Ти си въздух, ти си вятър!
Летиш. Издигаш се над пространството, плуваш в небето и се вливаш в отвъдното. Там няма болка, страх, ужас. Има спокойствие. Нежност. Топлота. И прохлада.
Има любов.
Въздухът е велик и улеснява дишането ти. Никога не ти е било по-леко. Мечтаеш. Вече няма реалност. Тя не е важна. Сега си другаде. Защитен си. Гледаш св ...