20 дек. 2014 г., 01:54

Самопризнание

956 0 0
1 мин за четене

   Знам... Знам, че е глупаво... Знам, че е безумно глупаво и адски детинско да те мисля във всяка частица от секундата и да очаквам с всяка клетка на тялото си нещо, което в този живот едва ли някога реално би могло да се случи. Но го правя. Пак и пак, като отчаяно хлапе, което търси любимата си играчка и вярва, че рано или късно ще я намери някъде из купчината с останалите. И най-вероятно няма да спра да се надявам до момента, когато  те видя отново.

   Но ти не знаеш за това. И няма как да го узнаеш или поне не скоро.

   Не знаеш и за войната, която толкова дълго водих със себе си заради теб. Война между дълга да остана да тлея като въглен в един не мой, студен и чужд свят и това дали да те допусна в своя, завръщайки се в него като пламък. Накрая дългът в мен се предаде. Усмивката ти го обезоръжи и го накара да се подчини.

   Осъзнавам, че едва ли това е правилният избор, но дали наистина е така, само времето може да ми покаже. И ще чакам колкото трябва, и ще продължавам да се надявам като малко дете, и да пазя всяка твоя усмивка като скъп подарък дълбоко в сърцето си... Защото това съм аз - много наивна, отчаяна и може би влюбена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...