Самотата ме е обгърнала с ръцете си нежни. И не ще да ме пусне, живея всеки ден в една самота, пустота, къде отиде всичко хубаво, приятелството, любовта... Нима ми остана вярна само болезнената самота. Толкова е тъжна и мрачна тази самота. Не я понасям тази самота... Къде отиде всичко хубаво на света?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елизабет Николова Все права защищены
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
