Самотата ме е обгърнала с ръцете си нежни. И не ще да ме пусне, живея всеки ден в една самота, пустота, къде отиде всичко хубаво, приятелството, любовта... Нима ми остана вярна само болезнената самота. Толкова е тъжна и мрачна тази самота. Не я понасям тази самота... Къде отиде всичко хубаво на света?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елизабет Николова Все права защищены
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
