Този разказ написахме заедно с едната ми дъщеря Елена Минчева и участвахме н регионален фантастичен конкурс. Естествено на олимпийския принцип, за участието. Но това съвсем не означава, че разказът е лош!
Самотникът и галактиката
Привлекателно елегантен в морскосиньото си сако, скрил очите си зад тъмните стъкла на своите очила Едмон Андерсън седеше небрежно отпуснат в шикозно кресло в панормната зала на космопорта и се наслаждаваше за пореден път на грандиозната гледка на юпитерианския залез. Преди минути бе уточнил последните детайли около сделката за транспланетното трасе за добив на диаманти на Йо, последва бързо въвеждане на команди и потвърждаване резервацията му в хотел Марсленд.
Но макар скоро да бе прехвърлил четиридесетте си години, Едмон усещаше отвътре как вече не е така енергичен и амбициозен, а понякога необяснимо се разсейва и се отдава на странични, непрактични размисли. Ето, от няколко седмици го преследваше идеята за проклетия 20-ти век. Хората някак по-спокойно, по-ба ...