Самотният мъж
Мъжът вървеше по пустата улица, обграден напълно от студените, неприветливи сгради. Уви се още по-плътно в палтото си. След това продължи по пътя. Една мисъл бе в главата му - самотата. В града всеки беше сам... В града всеки беше отхвърлен... Колкото и да се опитваше, той не можеше да спре да мисли за това. Колкото повече се опитваше, толкова повече мислите му се връщаха, караха го да се свие още повече я палтото си... Докато не почувства някаква топлина. Погледна напред... Градът бе променен напълно. Сега имаше светлина, светлина, която променяше всичко. Тя се отразяваше в прозорците, давайки на града ново, приветливо излъчване. Пътникът усети топлина, която малко по малко го обгръщаше. Той бавно-бавно смъкна палтото си, наслаждавайки се на топлината. Вдигна поглед към небето и се усмихна. Слънцето беше изгряло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Глория Добрева Все права защищены
