Сънят

30-те години на миналия век…

Стоянка беше най- малкото, пето дете в семейството си. Нисичка, но стройна и много работлива. Когато завърши шивашкото училище се отправи с родителите си към град, прочут с добрия си въздух и минерални извори, защото баща ѝ страдаше от задух. Натовариха в каруцата малко покъщнина, шевната ѝ машина, и заминаха. Успяха да наемат малка къща , в която едната стая отделиха за шивачница на Тенчето – така ѝ казваха в къщи. Бързо се прочу сред хората като Тена шивачката. Работеше бързо и много прецизно. Беше усмихната, приветлива, много обичаше да пее и така работата ѝ минаваше по-леко. Плетеше точно толкова хубаво, колкото и шиеше. Неведнъж предлагаше на клиентките си да им изплете филигранна, нежна якичка за красивата им рокля. Заобичаха я всички и често ходеха при нея, понякога дори и само за раздумка,особено много младите госпожици. По време на пробите те чуруликаха и ѝ разказваха какво се случва в града, кой се оженил, кой изгонил жена си, на кого му се родило дете, смееха се, и Тена се усмихваше, но внимаваше да забожда подгъва равен, да прикачи ръкава на роклята точно, слушаше ги някак между другото. И все за Колю Такето говореха момичетата – колко изтънчен бил, какъв кавалер, колко забавен – душата на всяка компания, колко елегантно му стояло такето, какви алени устни имал, изразителни очи и коя ли ще е щастливката, която ще се ожени за него. Понякога тя с лека тъга си мислеше , че сигурно няма да има съпруг с тая безкрайна работа, която я поглъщаше изцяло. Една нощ сънува непознат, много красив мъж , който ѝ поднесе бяла нежна роза с лека усмивка . Сепна се – бяла роза показва сватба, майка ѝ я беше научила да си тълкува сънищата, чия сватба, как така – питаше се сама смаяна от съня си. Но работата я превзе през деня и тя забрави за среднощните си преживелици. Вечерта остана до късно да работи и когато чу, че някой влезе в шивачницата, малко троснато каза:
– Затворено е! – дори не вдигна глава да погледне кой е. Когато изкара тегела погледна за кратко към вратата и онемя – там стоеше красивият мъж от съня ѝ с таке в ръка. Носеше някакъв пакет.

–       Какво желаете? Нали Ви казах, че за днес вече не работя с клиенти! – уморено се обърна Тена към него.

–       Разбрах, извинявайте, виждам , че сте много заета, но моля Ви кажете ми само може ли да ми ушиете от този плат един костюм? – с лека усмивка попита мъжът.

Тена стана от машината, погледна плата – беше много качествен.

–       Да, хубав костюм ще стане, но елате не по - рано от седмица, много поръчки имам – с леко притеснение отговори тя.

–       Разбира се! Ще запомня, благодаря Ви! Хубава вечер Ви пожелавам от сърце, Госпожице! – каза красивият странен мъж и излезе.

На другия ден тя разказа на госпожица Матева за случката и тя възкликна :
– Но това е бил Колю Такето, Тене, не го ли разбра, нали все за него ти говорим – такъв висок и с таке, само той може да бъде, видя ли колко е красив?

Тя се усмихна :

–       Видях, видях, беше любезен, макар че исках да го отпратя, сърце не ми даде.

–       Той е бил, Колю Такето е винаги усмихнат, коя ли ще е щастливката, за която ще се ожени? Все това се питаме, оня ден заговорил госпожица Койчева и тя сега на всички се хвали! И доста поговорили, за някаква книга, а този мъж е много умен, за всичко може да разговаря! Ех, Тене, и аз си мечтая за него!

Тена кимна леко замислена и на пробата огледа под око този Колю – наистина беше много хубав мъж.

След месец всички ахнаха от изненада, когато видяха Тена под ръка с високия красив Колю Такето. Никой не предполагаше, че късметлийката, ще е нисичката Тена шивачката. Тя се усмихваше сдържано и поздравяваше с достойнство.

Сватбата им беше празник за града, а Тена често си мислеше за оня странен сън…