- Отивай си, но не се връщай повече! И децата няма да ти дам! Така да знаеш…
- Умряла съм за децата ти, задръж си ги! Притрябвали са ми тия сополанковци!
Тинко не вярваше на ушите си. Това ли беше жената, за която се беше оженил някога?! Какво ѝ ставаше за Бога? За какво ли я домъкна от оня затънтен край? Да я беше оставил там. Да, ама тя се впи в него като кърлеж и не го пусна. Той отбиваше редовната си военна служба, а тя се шляеше по улиците. Когато го бе видяла през оградата на казармата, Дора се беше усмихнала широко и предразполагащо. Тинко, като гладен шаран беше налапал въдицата, без да знае, че малката Дора често беше наминавала към казармените помещения. Балък, го беше нарекла майка му. Такъв си беше от малък, такъв си и остана. Доверчив балък. Повярва, че Дора наистина го обича и иска семейство. А тя просто е искала да избяга от там, от семейството си и от малкото село, където ограниченията просто бяха задушаващо много.
- Тате, мама ще се върне ли?!
Тинко се сепна. Дори и не ...