4 дек. 2019 г., 22:19
17 мин за четене
И напусна Сатаната мрачното си убежище и заброди по Земята. И вкара човеците в изкушение, и подтикна ги към грехове, и разврати ги, и зло наля в сърцата им, игра си с тях и им се подигра за слабостта, и черни адски мъки в замяна им даде. И така безчинства хиляди години…
И дойде деня през лето 2019-то, в който Сатаната се препъна в човешко препятствие и си плати за всичките злини, които причини на човечеството… Възмездието дойде така – Сатаната… се влюби… в жена.
И почнаха мъки нечовешки за онзи, който към вечни адски мъки подтикваше човеците.
Беше топла августовска вечер. Тежка мараня се издигаше над кипящия град, лепкава жега се просмукваше през всяка пора на изтощените хорски телата. Мекият здрач бавно отстъпваше място на черната нощ, из въздуха се носеха нежни ефирни вибрации, които галеха хорските души и караха сърца им да пърхат в очакване на приятни емоции с прекрасен индивид от противоположния (и не само) пол. Замечтани девойки рееха поглед към притъмняващото небе и копнееха за ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация