Дъждът рукна изведнъж като прогонен звяр и принуди двамата влюбени да се скрият под една изоставена сграда покрай града. Свечеряваше се, слънцето тъжеше зад немирните облаци и въздъхваше тежко, денят премина в неочаквано приключение.Таня и Венци се познаваха покрай обща позната, която ги убеди през този неделен следобед да се разходят в близката малка горичка, ухаеща на юлски букет от свежест.
Таня, хубаво 29-т годишно девойче, бе претърпяла една болезнена връзка и все още не успяваше да забрави за ... него, русокосия Найден.С тъмна дълга коса и кафяви големи очи Таня сякаш криеше някаква загадъчна светлина. Устните, плътни и красиво оформени, мечтаеха за откровеност. Венци не се отличаваше с особен чар, беше с очила, леко пълен, но с добродушно лице и с топли черни очи. Добряк си беше.Нямаше опит с момичетата, но тази негова несръчност, по-скоро го правеше симпатичен, имаше интереси в областта на историята и археологията,които го показваха начетен и умен. Гледаше Таня с очите на обожа ...